Съвременни любовни романи

СЪСЕДКИ - Мария Великова

Тръгнала Лисана да обикаля, да си търси хубаво местенце за жилище. Тук гледала, там спирала и накрая открила голям плосък камък. Под него и над него – земя, дребни храсти и треви.

-                 Ето! Най-после си харесах нещо! Тук ще си направя чудна къща! Ще е топла и просторна!

И тя доволна заоглеждала местенцето отвсякъде. В това време от една дупка изскочило мишле, после друго, трето, пето… и накрая майката мишка.

-                 Лисано, какво търсиш тука? Загубила ли си нещо?

-                 Нищо не търся, Гризано! Харесах си това местенце за жилище.

-                 Но … тук ние живеем. И то отдавна. Заето е. Върви другаде си търси!

-                 Е-е, надявам се да се разберем и да станем добри съседки! – казала Лисана доста превзето. – Аз пак ще дойда! А ти си помисли!

-                 Хич не ми се вярва! – възразила Гризана.

И повела малките си дечица на разходка към близката поляна.

На следващия ден Лисана пак дошла и заварила майката мишка отвън да почиства входа от дребна шума и клечки.

-                 Виж какво, Гризано! Аз ще разширя жилището ти и ще стане хубаво и голямо, за да тичат малките мишлета на воля. В горния край на плочата пък ще направя моето жилище. Ще станем добри съседки! Защо не си съгласна?

Гризана се позамислила. Това, че домът и ще станел по-голям и харесало. Мишлетата растели и скоро щяло да им стане тясно. И приела.

Лисана се заела за работа. Дълбала, дълбала и … домът и станал голям и топъл. Зимата нямало да студува.

После се заела да копае и къщата на Гризана, да е просторна, за да побира многобройното семейство.

Така двете съседки заживели спокойно. Не се карали. Това продължило доста дълго време. Мишлетата пораснали и майка им била доволна от жилището, направено от съседката й.

Но един ден Гризана отишла на гости при роднини. Оставила децата си да спят. Не искали да идват, а и било далече.

А Лисана ги изчакала да излязат навън и им предложила:

-                 Хей, палавници! Искате ли да погледате отвисоко? А?

Мишлетата се съгласили с радостно църкане. Лисицата се качила върху големия плосък камък, под който живеели. Повикала ги и те допълзели при нея.

– Ще се качвате едно по едно върху носа ми и от там ще гледате. Аз ще ви извиквам поред. Като минете по веднъж – после ще повторим пак!

Първото мишле се покатерило. Гледката от високо много му харесала. Минали всичките по веднъж и следвало повторно да минат. Били нетърпеливи и пак се подредили.

Лисана изчаквала всяко да се захласне от възхищение, изваждала дългия си език и мигновено то изчезвало в голямата й уста. Така едно по едно успяла да ги изгълта, след като ги оставяла да се полюбуват на гледката.

Накрая се огледала, да не е забравила някое и – дим да я няма. Заминала надалече.

Гризана се върнала и не видяла децата си наоколо. Не били и в къщи. А от съседката и нямало и помен. Дори жилището и било заринато.

Гризана седнала пред входа и се завайкала. Минала мравката, спряла пред нея и казала:

-                 Лисана излъга мишлетата ти. Хе-е, горе на камъка ги извика. Качваше ги на носа си да гледат от високо. И те така се радваха и цвърчаха от възхищение. А после с езика ги скриваше в устата си. И ние бяхме наблизо, но се уплашихме, че и с нас може да стане същото.

-                 Злосторница! Убийца! Дано я сполети най-лошото! Дано!

И … заридала

 

6 март 2019