Съвременни любовни романи

СПОМЕН ОТ ТОПЛИЯ ЮГ - Мария Великова

В една южна страна се простирала голяма градина с мандарини. Ако някой влезел за първи път лесно щял да се обърка. Някъде в края на плантацията мъж берял мандарини в дълбок кош. Трудно му било да се качва и слиза непрекъснато по стълбата, гледал да ги обира първо по ниското. Но собственикът го забелязал и му се скарал.

-                 Хей! Ти защо не се качваш, ами гледаш по-лесното!

-                 Първо започвам от долу и после… Така свикнах. А и не съм много добре със здравето!

-                 Кой те е викал да идваш тук! Да си беше стоял в твоята страна! Ама вие мислите, че тук ще забогатеете! Още си нов и ще видя до кога ще издържиш! Колко народ се е изнизал до сега! Тук не ми трябват болни и мързеливи! Стоката трябва да се прибира навреме! Тия кошове тебе чакат!

Човекът не смеел да му противоречи и се качил на стълбата. Започнал да бере и пълни торбата си, преметната през рамото му. По някое време забелязал на върха на дървото скрита маймунка.

-                 Ех, маймунке, защо не съм малък и пъргав, като теб!? Вече навсякъде ме боли от качване и слизане по тази стълба. Тия кошове сякаш дъно нямат.

-                 - Дойдох да си похапна набързо малко мандарини и да откъсна на болната си сестричка. Но не мога да нося много! Пак ще трябва да дойда!

-                 Ще ти дам една торбичка, в нея нося закуската си. Ще я сложиш на врата си. Като слезем ще ти покажа!

-                 Я сега ти слез долу, а аз ще ти пускам мандарини, ти само ще ги слагаш в коша.

-                 Добре! - зарадвал се човекът.

И маймунката му пускала чевръсто, докато кошът се напълнил. После слязла бързо и мъжът сложил няколко мандаринки в торбичката, преметнал я през шията й и тя си тръгнала доволна, като се оглеждала да не се появи собственикът.

На следващия ден мъжът отново я видял навътре, качила се на едно дърво.

-                 Хей, ела насам! Тук са по-едри и бързо ще напълниш коша!

Мъжът се поогледал и отишъл при нея. Берял по ниското, а после маймунката започвала да му пуска отгоре. Като напълнил коша – скочила. Била сложила и в торбичката си.

-                 Знаеш ли, че сестра ми скоро ще оздравее!

-                 Радвам се! Само двете ли сте?

-                 Да. Преди време дойдоха ловци от мно-о-го далече. От друга държава. Уловиха пет маймуни. Забиха им в телата някакви малки стрели и лесно ги пъхнаха в клетките. Откараха ги с голям камион. Там беше и нашата майка. Сега самички си търсим храна. Собственикът е лош и идваме скришом.

Изминала седмица. Човекът предал доста плодове с помощта на маймунката. Но една сутрин собственикът му се скарал:

-                 Ти защо не караш дърветата по ред, а гледаш само от едрите да береш!?

-                 И тях ще обера, няма да ги оставя!

-                 Големи тарикати се извъдихте! Дойдохте от незнам къде, а за големи дяволи се пишете!

-                 Не говорете така! Почнах от края и после видях дребните. Като свърша това дърво ще се прехвърля!

Строгият чорбаджия се отдалечил и човекът си отдъхнал. Маймунката слушала скрита в клоните на едно отдалечено дърво и сега бързо дошла:

-                 Аз ще ти помогна за дребните! После ще продължим с едрите!

И до обяд напълнили до горе три коша. Маймунката си сложила в торбичката няколко мандарини и се готвела да се прибира.

-                 Скоро ще доведа и сестра си, да помага! Тя много иска!

-                 Недей, не бива! Я да ти дам и другата си торбичка! Да си имате и двечките! Ще ви потрябват да си носите храна!

-                 О-о! Много съм ти благодарна!

-                 Може да не се видим вече! Аз мисля да си потърся друга работа. Застани между пълните кошове да те снимам с телефона си! Ще отнеса хубав спомен в моята Родина!

И човекът направил снимка с маймунката, за да му остане наистина нещо топло от тази южна страна. Приятелството на една животинка, която знае как да отвръща на доброто с добро.

 

 

18 октомври 2018 – 15 февруари 2019