Съвременни любовни романи

СЪДРУЖНИЦИ - Мария Великова

Костенурката и охлювът решили да станат съдружници.Тя му предложила да засеят парче земя и накрая да поделят реколтата.Е, не се уточнили как това ще станело, но щели да го решат накрая.

Една сутрин мравката видяла охлюва да бърза за някъде.

-      Накъде толкова рано, съседе?

-      А-а, остави се, Мравке! Отивам да сея. С костенурката станахме съдружници. Много работа се отвори.

-Че ... това е хубаво! Но кой какво ще прави?

-   Ще се разберем... Хайде, че окъснях!

Охлювът започнал, но костенурката все още не идвала. Най-накрая се появила, като прекопал половината нива.

-      О-о! Ти си дошъл рано! Аз ... се успах малко.

-      Случва се. Но ... гледай да не ти стане навик! Нали?

-   Няма, няма! Ще идвам навреме!

И се захванала на работа.

Така двамата продължили съдружието.После сяли, прекопавали, плевили. Имало и дъжд, и слънце и се радвали на богата реколта. Дошло време и да я прибират.

-   А сега как ще си я поделим?  - попитал охлювът.

-   И това ще решим! Бъди спокоен! Нали и двамата си имаме къщи. Ще ги напълним и всичко ще е прибрано!

Речено – сторено. И ...започнали.Охлювът бързо напълнил своята къщурка. Изправил се да си почине и погледнал към съдружничката си. А тя продължавала да пълни. Имало още много и тя все слагала,слагала...

Здравата се ядосал!

-   Как можах да изглупея! Как можах!   - мърморел си той. - Че ... то за мен какво остана? Нейната къща погълна всичко.

Не й казал нищо. Но решил да я накаже, че и друг можел да пострада като него.

-      Е, хайде, аз си тръгвам вече! Да не замръкна!

-      Добре, добре.

Срещнал мравката и тя разбрала, че е ядосан.

-      Какво стана,съседе? Поделихте ли всичко? Нали тази сутрин тръгна към нивата?

- Остави, Мравке! Не ми се говори! Костенурката ме излъга. Подигра се с мен. Каза всеки да пълни къщата си. Но ... нейната погълна почти всичко. Аз колко мога да побера в моята. Наистина тя е по-голяма от мен, а от това следва, че е вършила повече работа и й се полага. Но пък къщата й е къде, къде... А моята – черупка. Идваше и по-късно. Аз се справях лека=полека и не съм и правил забележки за закъсненията, които й станаха навик.

- Ох, съседе! Добре те е подредила. Ти не се ли обади? Имаш право да възразиш!

- Не съм! Реших да я накажа, но да не се усети, че съм аз. Нощес като заспи ще се пъхна леко под нея! Къщата й ще се наклони и поне малко от реколтата ще се разпилее.

- Много добре си го намислил! Заслужава го. Нямам нищо против нея, но не бива да постъпва така нечестно. А на теб ще е за урок. Друг път не се доверявй!

- Знаеш ли, вие можете да отидете утре да си посъберете нещичко от разпиляното!

- О-о, това е много хубаво! Благодаря ти! Ще отидем!

И мравките сутринта се запътили. Наистина намерили какво да си отнесат. А…костенурката – излязла на слънце и мърморела на себе си: Ей! Що ми трябваше да я пълня тая къща чак до горе! Е – не издържа! Половината се разсипа! Язък ми за труда! На ти съдружие!

4 октомври 2018г - 17 февруари 2019г