Съвременни любовни романи

Коледна приказка - Надежда Йорданова

Знаете ли в какви нощи се случват чудеса? Не? Ами ще подскажа. Не във ветровитите есенни нощи, нито в ленивите топли летни вечери, а тайнствените притихнали зимни вечери. В малки топли стаички, осветени от празничния огън в камината. А сега... представете си една точно такава коледна вечер и точно тази стая.

 

Огънят пращи силно и пръска светлина наоколо, а децата са го наобиколили и слушат приказка. Приказката за немирните коледни подаръци – може би и ти си я чувал? В нея се разказва как вечерта преди да бъдат подарени, играчките си устройват чуден празник ... или мислиш, че това се случва само в приказките?

Нека видим тази работа...

 

Ето че главичките на децата започват да клюмват една по една. Огънят утихва и започва да шепне приспивна песен. Децата вече са си в леглата и кротко спят. Стрелките на часовника с кукувичката почти са прегърнали цифрата 12. И когато настъпи уреченият час, кукувичката има задаа да събуди всички останали играчки. Тя тихичко излита от вехтия часовник и каца на първия подарък с най-голямата панделка. Започва да удря с човка докато не се отвори и от там изскачат десетина весели оловни войничета. Те нарамват пушките и с маршова стъпка се отправят към следващия подарък – голяма руска кукла със сини ангелски очи и руси букли. Тя пък изважда от близката кутия съвсем новичко скоро лакирано дървено влакче, което се понася заедно с всички оловни войничета и започват пътешествие около подаръците под елхата. Пуф-паф пуф-паф, влакчето набира скорост, минава покрай клонки, украса и лампички. Все нови и нови играчки се качват на него.

 

Ето че всички пристигат в балната зала, а тя не е нищо друго освен шареното килимче пред камината. Ето че вече всички са тук, тлеещите въгленчета в камината огряват радостни и тръпнещи от вълнение лица. Оловните войничета дружно повдигат капачето на една музикална кутийка и от там се разнася нежна мелодия и едно меко сияние – това е духът на музиката. Той обгръща всички играчки и те започват да се въртят носени от него – балът започна.

 

Малки нежни балерински крачета танцуват заедно с тези на тромавите мечета, оловните войничета вече не са така строги и са хванали под ръка по една матрьошка, а дървеното влакче ги обикаля в кръг и пуска разноцветни облачета пара... Всички се веселят от душа защото знаят, че това е последната им вечер на лудории – след това те трябва да бъдат мирни играчки и да слушат новите им собственици. Но има време до сутринта – всички са толкова унесени, че не виждат как най-малкото момиченце се е измъкнало от леглото и се промъква към тях тихичко. Това е Анито – още е мъничка и дори не може да говори, но усилено пълзи към тях и се усмихва.

 

 Войничетата разбира се първи я забелязват и дават предупредителни сигнали с мъничките си пушки. И тъй като наистина са мънички те звучат сякаш някой пука пуканки. Настава кратка паника сред играчките – та нали хората не бива да знаят за тяхната тайна. Тя е грижливо пазена от всички играчки по света, но ако успеете да ги изненадата със сигурност на сутринта няма да помните нищичко или ще ви се струва, че всичко е било сън. Но да се върнем при нашите леко уплашени приятели, които танцуваха радостно до преди малко. Сега те тихо си шушукат и се споглеждат „Ами сега, какво да правим с малкото момиченце – тя не е проблем, не може да говори, но ако събуди всички?” Ето това тревожеше играчките, но не след дълго им дойде идея. Помогнаха и да седне на влакчето – то даже леко се изпоти, защото Анито тежеше повече и от големия плюшен мечок. Пуф-паф, влакчето играчките и малката Ани обикалят из стаята и се насочват към малкото топло легълце.

 

Анито си легна като добро момиченце, а големия плюшен мечок легна до нея и и разказва приказки цяла вечер. Той беше нейният подарък. А всички други играчки се върнаха в кутиите и кукувичката им завърза панделките. Така всичко си беше като преди. Само мечо не можа да се прибере, защото посред нощ Анито легна отгоре му. На сутринта всички станаха и се затичаха към подаръците си – хвърчат панделки и кутии, излизат войничета кукли и влакче. Детският смях изпълва къщата само Анито все още спи и сънува вълшебния танц на куклите.