Съвременни любовни романи

Баба си има момченце - Славея

Баба си има момченце.

Момченце с чипо носленце.

Вечер тъмно щом стане,

то до прозореца сяда,

вдига на горе главичка,

да гледа свойта звездичка.

 

А тя тъй силно грее,

трепне, че даже се смее.

Как иска бабиното момченце,

„Момченце с чипо носленце“,

тази звездичка да снеме

и в ръка да я вземе.

 

Стана сутринта рано,

нашето малко момченце

и на баба рече:

-„Дай ми бабо торбичка

и една златна паричка.

Да се кача в планината,

да достигна небесата,

да си взема звездичка,

аз в мойта ръчичка.“

 

Баба поклати главата,

събра набързо торбата,

сложи вътре парата,

а на момчето книги даде в ръката.

-„Слушай бабино момченце,

препятствия ще срещнеш ти,

докато стигнеш планината,

ще минеш първо равнината,

ще влезеш после в гората

и чак тогаз е планината.

Тази книга ти пази,

щом беда те сполети

или трудност срещнеш ти,

на мига я отвори, за бедата прочети.“

 

С торбичката на рамо,

книгата от баба взе

и към вратата той пое.

На вратата баба рече:

-„Калпачето си ти сложи,

пояса си затегни

и цървулките здравата си вържи“.

 

Тръгна малкото момче,

гега взе си в ръката,

с нея тропа по земята,

да го чуят небесата.

 

Песен пее си юнака,

ходи бързо по полята

и хоп стигна равнината.

Ала тъмна нощ настана,

месечината изгря

и до нея ярката звезда.

„Малкото момченце с чипото носленце“

на земята седна

и към звездата пак погледна.

Чу се страшен шум обаче,

нещо рови под земята,

докато усети се юнака,

потъна някъде в мрака.

 

Бабината книга взе и започна да чете.

И от нея той разбра, че е в долната земя,

на къртицата в дома.

 

-„Ох как съм изморен,

тук сега ще си поспа,

а пък утре сутринта

по тунела ще вървя

и на земята ще се изкача.“-

каза малкото момче

и бързо, бързо той заспа

на къртицата в дома.

 

Докато момчето спа,

тя дрешките му изпера.

Ето дойде сутринта,

с нови сили въоръжен,

с чисти дрешки пременен,

тръгна нашето момче

и напусна равнината,

но пък влезе в гората.

Колко много чудеса,

срещна той из таз гора.

Зайци, катерички и сърнички

тук на воля тичат всички.

 

Ала горската хитрана,

лукавата Лисана,

издебна малкото момче

и торбата тя му взе.

 

-„Ох, пак беля ме сполетя,

пак в бабината книга,

аз започвам да чета,

та проблема да реша.“-

каза малкото момче.

 

Книгата на баба взе

и започна да чете.

Бабината книга го научи,

как Лиса той да надхитри.

Та тя от дупката си да излезе,

за да може вътре той да влезе.

 

А пък вътре що видя,

три от лисите деца

торбичката му размотават

с паричката му те играят.

 

„Малкото момченце с чипото носленце“

с гега тропна страховито

и с гърло викна гласовито:

-„Я парата и торбата бързо вие дайте тук!“

Взе набързо той торбата,

мушна вътре и парата

и излезе от гората.

 

А на среща планината,

трудно беше на юнака,

да катери сам, скалата.

 

На орела се помоли:

-„От бабината книга знам,

че господар си в планината

и цар си в небесата.

Таз паричка златна ще ти дам

само ме качи в небесата

да си взема аз звездата.“

 

-„Слушай, моето момче,

паричката си ти вземи

и на баба я върни,

друга книга тя да ти даде.

Като книжките четеш

умен ти ще порастеш.

Твоята златна звездичка

ще е твоята умна главичка.

Хайде, скачай на гърба,

да те водя у дома!“

Засмя се, малкото момче,

прибра парата в торбата,

хвана орлю за крилата,

на гърба му се качи

и високо полетя чак до сини небеса.

 

Ето бабината къща,

отдалеко той съзря,

баба пред вратата чака

с нова книжка в ръката,

а пък златната звездичка

тя остана в небесата.