Съвременни любовни романи

Доброто и Злото - Рая Вид

            Някога, някъде на някаква уличка в някаква къщичка живеело Доброто. По същото време от другата страна на същата уличка, ама в друга къщичка живеело Злото. Срещали се често. Доброто поздравявало учтиво и се усмихвало, а Злото все намръщено стояло и глава настрани извръщало. Мързяло го устата да си отвори и едно “добро утро” да каже.   

           Доброто нали си е добро, все път на другите правело и искало да помага с каквото и колкото може. Раздавало се наляво и надясно до последните си сили, а вечер капнало от умора, заспивало и сънувало само добри неща. Злото пък, нали си е зло, все се чудело какви пакости да стори, на кого да навреди, кого да удари, че да го заболи и от сутрин до късно все злини измисляло. Дори не спяло, а заспяло ли случайно, само лошотии сънувало.    
            Така минавало времето. Колкото Доброто правело добри неща, толкова Злото завиждало и правело злини. Доброто ще посади диня и ще я даде на някой бедняк, а Злото ще я открадне, ще хвърли динената кора на улицата, та дано Доброто да се подхлъзне на нея и да падне, та да се пребие… Доброто ще подари цвете на някого, а Злото ще обвие стеблото му с бодлива тел, та да може някой да се набоде и да изреве… Доброто ще сготви вкусно ядене, а Злото ще сложи повече сол в него или люта чушка и после ще се хили доволно зад гърба на другите… Освен това се сприятелило с Кражбата, Подлостта, Завистта, Злобата, Алчността, Лакомията, Болестта, Убийството и Смъртта, за да  му помагат. Нещата ставали все по-зле и по-зле…         
           Това положение не се траело вече. Имало опасност светът да загине. Доброто се уплашило и се замислило. Искало да бъде приятел с всички, дори и със Злото, ама какво и как да стори, не знаело. Каквото и да направи, Злото не разбирало нито от топла дума, нито от намеци, нито от подаръци. В чудо се видяло Доброто. Извикало Приятелството, Щастието, Радостта, Благодарността, Съдбата, Късмета, Сърцето, Работата и Живота. Те дълго умували заедно какво да направят, за да превърнат Злото в нещо хубаво. За каквото се сетел някой от тях, другият веднага отвръщал какво ще стори Злото. Нищо не помагало. Лоша работа!...  Изведнъж Доброто казало:   
            - Хайде да не му обръщаме внимание! На Злото ще му омръзне да бъде само.
            Другите се съгласили. От този ден нататък никой не обръщал внимание на Злото. Направи нещо лошо то, другите не се ядосвали, а се усмихвали. Минавали покрай Злото и го поздравявали, подавали му ръка и му благодарели, че им създава работа. Злото не можело да повярва. Въобще не очаквало такова отношение. Неговите другари в лошотиите започнали да му обръщат гръб. Никой от тях не искал вече да бъде с него. Разболяло се Злото от мъка и самота. Тръгнало по лекари, но никой не искал да го лекува. Злото едва влачело вече краката си. Дрехите му се скъсали. Останало босо и голо. Нямало сили и не можело да отвори дори устата си. Оглупяло, оглушало, ослепяло… Нещата ставали все по-зле. Имало опасност дори да умре…
            Точно тогава Доброто го видяло и го съжалило. Прибрало го в къщичката си. Измило го. Дало му обувки. Облякло го в собствените си дрехи. Нахранило го. После го прегърнало и го целунало. Тогава станало чудо. Чул се гръм и Злото се пръснало на парчета. Доброто ги взело и ги залепило с вълшебно лепило, което само направило от цветя, музика и целувки. После плеснало с ръце, защото от слепените парчета се появило едно Малко Добро. Усмихнало се то и прегърнало Доброто, което вече станало много Голямо Добро. Двете заживели мирно и щастливо и сигурно още живеят там някъде по света в някакъв град, на някаква уличка, в някаква къщичка и правят хората добри и щастливи…