Съвременни любовни романи

Приятели - Александър Никифоров Никифоров- 4 клас

Сгушен в топла  ниша

между печка и диван,

котарак дълбоко  диша

сит, доволен, сън заспал.

Под  дивана- в тъмна дупка

скрит е старият мишок.

Търпеливо чака, дебне

своя враг за сън дълбок.

И усетил на момента,

че е време за игра,

той на пръсти се промъква,

удря котешка глава

 и към дупката побягва.

В смях залива се щастлив.

Котаракът се оглежда, примижава  

и с усмивка пита:„ Още ли си жив?

От години ме тормозиш.

Май е време да те спра.

Само чакай, ще загазиш!

Някой ден те изям!”

Ден след ден, едно и също.

Щом задреме старият котак,

изскача мишокът от своята къща

и му дърпа белия мустак.

Но един ден лошото се случи.

Котаракът просто не заспа.

Щом мишокът приближи се,

той стисна мишата глава

със остри зъби в луда радост,

предвкусвайки най- кървав пир,

че няма повече да го тормози

 хитрецът -мишешки вампир.

Но  в този миг, преди да схруска

тъй вкусната за котките храна,

в главата му просветна мисъл проста

„Ще го изям…но след това

с кого в следобедите ще играя?

И как сам скуката ще победя?

Ще съм самотен, даже ще съм тъжен,

ако до края на живота си ще спя.”

И още малко в зъби подържа го,

но разумът глада му победи.

Уста отвори и изплю мишока,

погали го със лапичка дори.

Изплютият мишок се поогледа.

Глава отърси, лигите изтри,

 назад отстъпи, малко се засили

 и в лицето му юмрук заби.

Котакът не помръдна. Бе доволен.

Мишокът си остана закачлив.

Макар и палав, имаше приятел.

Не беше сам, щом той е жив!

Играта стара и до днес  играят.

Но знаят  истина  една и съща-

че любовта е много странно чувство

щом врагове в приятели превръщa!