Съвременни любовни романи

Невидимко – Албена Шуманова

Имам си другарче,

невидимо обаче,

умее да се смее,

да пее и да скача,

мустачките подръпва

на котката Лиляна

и тя страхливо хуква

отдолу под дивана.

С Невидимко сме двама

от сутрин до среднощ,

понякога добър е,

понякога е лош

и днес сме индианци

със шарени пера,

а вчера бяхме птици

над старата гора.

Понякога сме рицари

във Златната Земя –

спасяваме принцеси

от страшната ламя,

а после каубои сме,

със шапки и коне

и с пистолети лъскави

на малкото шкембе.

Но мама гледа строго,

когато заговоря,

че с Невидимко играем

и често даже спорим,

не го ли виждат с татко,

че тук е, в тази стая,

когато съм самотен,

със него си играя.

Веднъж ме гушна мама,

погали ми косата,

Невидимко – ми каза –

замина за Луната,

от днес със татко двама

ще се постараем

по – честичко със тебе

дружно да играем.

И после ме прегърна

нежно със ръце:

-Обичаме те много,

лека нощ, дете!