Съвременни любовни романи

ОМАГЬОСАНОТО МОМИЧЕ - Стефания Митева, 8г.

Имало едно време едно малко момиченце. Безкрайна била хубостта му. Казвало се Роза. Навсякъде се разчуло за него. Живеело в края на гората до голяма скала, на края на която се издигала голяма златна врата.

В къщата на Роза винаги било чисто и подредено, всичко блестяло, дори да не чакали гости. Единственото лошо нещо било, че красивото момиченце било омагьосано и когото и да погледнело превръщало в камък. Човекът постепенно избледнявал, докато накрая станел сив. Тя държала всички в портала на голямата скала, където съществувал съвсем друг свят- този на статуите!

Така тя преобразила майка си и сестра си. Истината била, че една зла магьосница, която умирала от завист, че момичето е по-красиво от нея я била омагьосала така. Тя живеела в дупка под земята и имала вълшебно кълбо, което й показвало всичко. А, тя винаги го питала:

-Тя стана ли по-грозна от мен, стана ли? – питала кълбото с надежда вещицата.

А кълбото отговаряло:

-Това е невъзможно! Тя никога няма да погрознее!

Това много ядосвало магьосницата и затова тя омагьосала красивата Роза. Всичко се случило в един слънчев ден, когато Роза и приятелката й Лина били излезли на разходка. Тогава изведнъж слънцето се скрило, надвиснали тъмни облаци и се чул силен гръм. Страшната вещица се изправила пред тях. Лина се уплашила и веднага побягнала. А Роза останала на мястото си. Тогава магьосницата започнала да й говори нежно:

– Ти, красиво момиченце, нека който погледнеш да се превръща в камък!

От този ден нататък, когото и да погледнела Роза се превръщал в камък.

Лина, приятелката на Роза, бързо се прибрала вкъщи. Заключила здраво вратата и започнала да мисли. Накрая се престрашила и излязла до близкото магазинче. То не било обикновен магазин, а място за чудати и странни предмети. Там открила стара книга, в която имало история за злата вещица. Тя веднага започнала да чете. Решила да тръгне в ранни зори и да спаси приятелката си и останалите хора, заключени в портала на голямата скала. Приготвила си багажа, навечеряла се и легнала да спи.

Както си обещала тръгнала в ранни зори. В багажа си сложила: чифт нови високи ботуши, прах за сън, ароматни бонбони с вкус на мента и приспивни билки, дълго въже, което не се къса, ножица, лепило, шише с вода, храна, камък, молив и бои.

– Тези всички неща ще ми потрябват, знам! – казала си тя. Тя крачела смело напред по пътеката без да се страхува. Когато най-сетне стигнала до гората, се отбила до горската чешмичка, за да си намокри лицето. А после навлязла навътре. Изминал около половин час, преди да стигне до голямата скала. Мислела си, че щом докосне скалата, тя ще се обърне и отвори и Лина ще може да влезе. Но това не се случило

– Ами сега…какво да правя? – уплашила се Лина. – Тук има само една пътека, няма къде да се скрия! Ако Роза ме погледне? Край! Няма да има кой да ни спаси! – говорела с треперещ глас Лина.

Накрая помислила и решила да тръгне настрани към дълбоката трева. Скрила се и започнала да наблюдава. След минута се показала Роза и злобно се изсмяла:

– Хи-хи-хи, аха-ха!

Лина продължавала да гледа. Видяла как Роза скъсала едно листенце от златното дърво и го пъхнала в дупката в скалата. Тогава цялата скала станала златна и се отворила една голяма златна уста.

– Искам да се прибера вкъщи! – казала тя. След което бързо изчезнала в устата.
– И гласът й се е промени и дрехите! – помислила си Лина.

Не минало много време и Роза излязла от скалата и за миг изчезнала. Лина оставила едно от ароматните бонбони с вкус на мента и приспивни билки на тревата, след това скъсала листенце от златното дърво, сложила го в дупката на скалата и в този момент скалата станала синя и се появила голяма синя уста.

– Искам да вляза в портала! – казала уверено Лина.

Тя минала през устата и се озовала сред много статуи. Видяла майката и сестрата на Роза вкаменени. В ръката на една от статуите намерила червено хапче. Бързо го взела и излязла от портала. Там заварила Роза на тревата, заспала от бонбона на земята с отворена уста. Лина сложила червеното хапче в устата й и станало чудо…

Магьосницата се появила и преди да успее да каже нещо се вкаменила, а в същия този миг всички вкаменени и заключени в портала хора се съживили и започнали да излизат замаяни от портала.

Така Нора и Лина заживели щастливо и без повече неприятности.