Съвременни любовни романи

Прошка за нечестния - Габриел Стойчев

Лекият вятър шумолеше нежно в листата на огромния орех, под който седяха Алекс и Надя. Играеха на дама. Алекс беше на път да направи двоен ход и да победи, когато баба му го извика вътре. Надя изпрати с поглед братовчед си и щом той влезе в къщата, посегна към играта. Поколеба се, но само за миг и след това размени позициите на една своя пионка и една на Алекс.

След минути той се върна на масата заедно с баба си, която беше направила домашна лимонада, за да разхлади братовчедите в летния ден. Възрастната жена наля от освежаващата течност в чашите, които Алекс беше донесъл, и отиде да извика Боян, бащата на Надя – той работеше в градината.

Щом момчето погледна играта, веднага съзря измамата.

– Тези пионки не бяха така.

– Така бяха.

– Не, не бяха.

– Бяха! – вдигна упорито брадичката си Надя.

Алекс се нацупи. Нямаше смисъл да упорства. Надя не постъпваше честно, но той беше безсилен да я изобличи. Очите му се напълниха със сълзи, преглътна ги и стана рязко от пейката. В гнева си бутна масата и чашите се разляха върху дамата.

– Не! – писна Надето и грабна мократа игра.

Алекс я наблюдаваше сърдито отстрани. Така ги завариха баба им и Боян. Тя помогна на момиченцето и избърса масата. След това влезе в къщата, за да направи още една кана лимонада.

Боян се отпусна уморено под шарената сянка. Алекс очакваше, че ще му се скара, но вместо това мъжът го извика на пейката при него. Беше решил да им разкаже една история от своето детство.

– Когато бях малък, шахът беше много популярен в нашето училище. Веднага щом свършеше часът, всички се събирахме около последния чин, където седеше Юлиан. Той винаги си носеше шаха и започвахме да играем. Юлиан побеждаваше всички в класа.

– И успявахте да изиграете цяла игра в междучасието? – учуди се Алекс.

На него междучасието все не му стигаше.

– Не – засмя се Боян. – „Замразявахме“ играта, докато свърши часът, и после продължавахме оттам, докъдето бяхме стигнали. Веднъж по време на час случайно се обърнах и видях как Юлиан размества фигурите. Помислих си: „Значи така побеждава!“.

– И какво стана? – любопитстваха децата.

– След края на часа му казах, че знам как мами. Попитах го как би се почувствал, ако постъпят нечестно със самия него. Казах му, че никой не иска да играе с измамници. Тогава той се извини. Първо на мене, а после и на всички деца, които беше побеждавал нечестно.

– Извинявай, Алекс! Аз разместих пионките, но не исках да си призная – почти се разплака Надя.

– Прощавам ти, Наде. Искаш ли пак да играем? Ще те науча на двойния ход.

– Но ще играете честно, нали? – попита Боян с усмивка.

– Да! – отвърнаха в хор децата.