Съвременни любовни романи

Приключения в гората: Гостенин от Марс - Калина Борисова

-Хей, хейййй –нечие пискливо гласче пронизваше тъмнината.

-Има ли някой тук? Ехооо! –постепенно силата му намаля и последната дума прозвуча съвсем, като скърцане на стол.

-Никой ли не ме чува, къде съм, ехооооо! –гласчето отново набра сили и по-отривисто продължи с въпросите.

Изведнъж, една вратичка се отвори и пред гласчето, което всъщност принадлежеше на едно малко и странно създание, се струпаха тумба горски обитатели.

-Кой си ти, какво си, защо си в хралупата на катеричката, откъде идваш, защо крещиш, как попадна тук, как се казваш, защо изглеждаш толкова особено? –въпросите заваляха към странното създание и то беше не по-малко объркано от животните, които го бяха наобиколили и не спираха да му задават въпроси. Половинага гора се беше наредила пред дървото. Лисана важно размахваше красивата си опашка, Вълчо покашляше строго, Баба Меца с плътен глас сумтеше, Зайко уплашен се подаваше зад Мецана, Еленчо потропваше нервно с копита, а Катеричка Рунтавелка, притеснено мърмореше, че най-вероятно, създанието е изяло цялата и зимнина, нищо чудно да е разхвърляло и подредената и хралупа.

-Аз се казвам Красивко и идвам от Марс- странното създание, успя да отговори само на един въпрос от стотиците отправени към него.

-Красивко –ахахахахахахаха, как така Красивко, ти си доста грозен-много нелюбезно и в един глас, викнаха всички горски обитатели. И как попадна тук, май ни лъжеш, влязал си в хралупата на катеричката да крадеш орехчета и си се уплашил от тъмнината, признай си! –настоятелно и леко сърдито, го погледнаха животните.

-Не, не, аз съм от Марс, дори не знам как попаднах тук. Нали аз първи се развиках, аз потърсих помощ, не сте ме викали вие-думите на Красивко определено звучаха логично и убедително.

-Хм, така е, така е, не е лъжа-започнаха да се разколебават животните.

Тук е момента да опишем по-подробно защо Красивко не се видя хич красив на животните. Малкото създание, твърдящо че идва от Марс, беше покрито с много странен сребрист мъх, имаше дълги и криви уши, големи сини очи и тумбесто тяло, от което стърчаха малките му ръчички и крачета. Както вече казахме, гласчето му беше доста пискливо и честно казано, леко дразнещо.

-Къде съм, ще ми каже ли някой?-събра сили отново да попита създанието.

-Как къде си, тук!- много убедително отговори Вълчо.

-Къде е това тук, коя е планетата?-объркано попита Красивко.

-Планетата ли, зачудиха се обитателите. Ми, ми, това си е нашата планета, ние сме на Земята.

-Земя, това е планетата Земя, така ли? –удивено възкликна Красивко.

-Ох, объркано грозниче, това си е просто Земята, а иначе си в най-красивата гора, в най-хубавата страна-България.

-Наистина ли си от Марс и не знаеш как си попаднал в моята хралупа...и не си ми ял от орехчетата?-пристъпи напред Катеричка Рунтавелка и с надежда погледна Красивко.

-Орехчета ли, какво е това? –учудено попита създанието. –Не, не съм ял нищо и наистина не разбирам как се озовах тук. Снощи късно си легнах в моето облачно марсианско легло, потънах в пухкави сънища за чудни и непознати земи, велики приключения и нови приятели, и отваряйки очите си след това, бях се озовал на това непознато, доста твърдо и тъмно място. –Ооо, сепна се сякаш Красивко, аз съм успял да се пренеса при вас, на Земята, само със силата на мисълта си.

-Ехааааа, отдавна мечтаех за това, а и всички на моята планета отдавна ми казваха, че като порастна, ще мога да пътувам из непознати светове, ако много силно си го пожелая, вечер преди сън.

-Уау, уауууу –запищя радостно Красивко, успял съм, успял съм, най-накрая и аз мога да пътувам във Вселената. Създанието заподскача в кръг, като постепенно мъхът от тялото му започна да става все по-светъл, докато накрая съвсем изчезна.

-Ъх, ама ти се промени-недоверчиво пристъпи към него Баба Меца. Къде изчезна мъхчето от тялото ти? И наистина, май има нещо хубаво в теб, усмихна се и Лисана.

-Хаха, с все така писклив глас, се засмя Красивко. Сребристият мъх по мен е, за да ме защитава и топли през нощта. На Марс е много студено, дори и в най-топлите дни е мнооого студено. А освен това, планетата ми е червена и имаме две луни, много вулкани и много кратери, отплесна се в обяснения за Марс той, после изведнъж се сети, че говореше за друго и продължи:

-Сега ми е много топло, а и вече не се чувствам в опасност, вие не изглеждате лоши-срамежливо призна Красивко.

-Затова мъхът ми изчезна и ще се появи отново, чак когато потъна в сън или усетя опасност – заобяснява им той.

-Виж ти, виж ти –животните учудено запоклащаха глави и поискаха той да им разкаже още чудни неща за него и планетата, от която идва.

Красивко също поиска да разбере повече за планетата, на която бе попаднал и за България. Животните с удоволствие го разходиха из гората, запознаха го с останалите обитатели и му показаха част от красотите, които ги заобикаляха. Странното създание поглъщаше жадно всяка дума и разказ за реки, морета, океани, планини, равнини, цветя, зеленина, самодиви, феи, великани и всичко приказно, което населяваше тез земи...

Неусетно, денят отмина и дойде време за сън. Катеричката Рунтавелка, вече спокойна, че запасите и хралупата и са непокътнати, добронамерено му предложи да прекара нощта там. Красивко охотно се съгласи, сгуши се на топка и само след минути, сребристия мъх отново беше покрил цялото му тяло.

-Лека нощ, горски обитатели –усмихна се той и веднага заспа.

Какво бе учудването на всички горски обитатели, когато на сутринта хралупата беше празна. Странното създание си беше отишло. Всъщност, хралупата не беше съвсем празна. В нея животните намериха сребристи мъхчета, с помощта на които Красивко им беше написал послание: „До нови срещи, приятели, скоро отново ще се видим.“

И така, приказката свършва тук и сега, но това не е края на историята.Както и Красивко послание на обитателите на гората завеща, аз също като него обещавам, че още много изненади ще има, само търпение проявете и въображението си развихрете!