Съвременни любовни романи

ИНА, КОЯТО СПАСИ БЯЛАТА РОЗА - ДЕНИЦА ПЕТРОВА

В една есенна сутрин изпълнена с много мъгла,обвила бе розовият храст, който

растеше в близката малка гора. Розата,която бе разцъфтяла се откъсна и падна на земята

безпомощна, сякаш беше умряла.Можеше всеки момент да бъде стъпкана от някой,

който минава и да потъне в забрава...но привечер,когато луната започна да наднича

а нощта във черно кадифе да се облича изведнъж се събуди от нежна ръка, която я бе поела от тъмната, студена земя. Няколко бели нейни листа полетяха във въздуха изведнъж, без вина поели нощната ласка в една самота.

 

   – Знам, ще те спася, ще те спася- каза си тя, - няма да те оставя да бъдеш стъпкана  и увяхнала толкова невинна в нощта ! Милата тя, колко кални са твоите листа!

   – Кална съм, да ! Ти дойде навреме точно сега, преди малко чифт човешки крака направиха стъпки до мойте листа. Едва се разминах, на косъм останах зарита в калта.

Момичето, което от този мрак я спаси, занесе я вкъщи, във ваза я сложи, пожела си да се съживи.После намаза я с вълшебни горски води, които бе взела от говорещите стари брези, вълшебници стари добри, които живеят по тези земи. Розата корени пусна дори. Щастливата Ина я засади, разлисти се, поникнаха нови бодли.

Спасена от гибелта розата проговори така :

    – Благодаря ти, моя скъпа Ина, затова всяка година, ще те радвам с много кичести

цветове под кристалното синьо небе! Ти ще идваш при мен всяка лятна сутрин на зората във плен. Тогава в прегръдка като розов сън, ще прекарваме дните с тебе навън.

А когато нощта закрие дневната светлина, ще ни завива лунната синева, която ще оцветява в лилави оттенъци мойта снага. А аз пак ще искам с теб да заспя.

    – Обичам те, знаеш това- каза Ина с тиха тъга, и прегърна розата в нощната тишина.

     Знам, че от твоите бодли, няма да ме заболи. Когато любов ми даряват твоите бели

      листа, завити във тайнство от непознат творец на света.

    – Аз също, моя звезда, спасителко моя добра! Нека съм с теб по-дълго на тази земя.

     Никога няма да те убода, сърцето ми знай е свързано с твойта съдба.

    – Знам, и всички сезони през нас, щом минават, свойте следи не ще оставят ! Ние ще бъдем свързани вечно, дори и през линии на време далечно.