Съвременни любовни романи

СИНЯТА БОГИНЯ НА ПЛАНИНАТА - ДЕНИЦА ПЕТРОВА

Синята богиня горе в планината, живеела високо там сред самотата. Простирала надолу роклята си бяла, до хълмовете в долината спряла. Свежо утро, с много слънчеви лъчи огряло над скалистите мъгли. Дочула стъпки сред скалите свои, някой дръзвал да изкачва нейните покои. Погледнала, и го съзряла. Младеж изкачвал пустотата бяла.

Вървял нагоре към върха, уверено в среднощната тъма. До утрото, до новата роса, когато вдигала се и така, идвала отново светлина.  Вътрешно зарадвала се тя, човек от дълго време не бил стъпвал тука, затова, последвала го в тишината, невидимо му вдъхвала от сила свята. До трона й сред боговете, тя следвала го по нозете. И стъпвал той по роклята надиплена и снежна, сред необятната й красота безбрежна. Когато стигнал до върха, посрещнала го с много топлина.

      – Знаех, че ще дойдеш тук до мен, в някой топъл зимен ден ! - казала богинята студена, от красотата му пленена.

      – Виждам ти си алпинист, искрен и душевно чист. Не давам всеки да ме покори, и в ледените ми прегръдки да се задържи.

      – Радвам се, че ме прие във своите покои, приеми поклон и благодарностите мои !

           - отвърнал тихо, лекичко смутен, погледнал я в очите възхитен.

      – Да, алпинист съм и те обожавам, сърцето си при теб, когато се кача оставям, на белотата ти се възхищавам.

     – Аз трогната съм, затова когато слизаш от върха, огледай се сред тесните скали, и еделвайс от моята градина ти си откъсни. Знай, не е обикновено цвете, родено е от боговете. Магично е, и желание едно ще ти изпълни за добро. Когато го докоснеш по листата, пожелай си нещо в светлината.

    – О, колко мило е това. Как напред да ти благодаря ?

    – За сега  не го мисли, еделвайсът откъсни и нещо съкровено прошепни, навярно е любовно, само го сбъдни. А ще ми благодариш, когато идваш пак при мен, и до върха ми стигаш радостен, смирен. От любовта да бъдеш вечно озарен.

Той слизаше надолу по леда, замислен от невероятната си среща на върха. Пред погледа му изеднъж с бял блясък беше заслепен, а той като наситен диамантен дъжд лъщеше откровен. Помисли, че това е цветето магично, а то изглеждаше направо фантастично. Тези бели бляскави искрици, сляха се с очите му, с кафявите зеници. Алпинистът го докосна и си пожела, да го даде на тази тайнствена жена, с дълга червеникава коса, която се явяваше в съня, и изпълваше го в синя светлина. Полубогиня и жена, той чувстваше, че ще я срещне  на света, някъде в реалността. Сякаш синята богиня в планината знаеше за тази непозната. Сякаш тя изпращаше я във съня му, и навлизаше в света му.

И тайната жена дойде до мекото легло, и седна до момчето си добро. С рокля дълга от дантела, от боите в планината беше взела. С разпуснати коси от керемидена позлата, наведе се и нещо му прошепна във тъмата.

А той усети полъх на дихание, разливаше се по врата му с искрено желание.

С желание да станат най-добри приятели с планинските земи. Вдъхна му от своята магична синева, запазиха я двамата във техните сърца. А той попита я така:

   – Ти знаеш ли за синята богиня в планината, подсказа ми, че ще те срещна на земята ?

   И еделвайс ми подари от своите скали, да вярвам в любовта, която ще ме посети.

   – Познавам я, но само през нощта, тя ми носи синя светлина, и от нейните лъчи твоят сън ми подари. За това ти ме сънуваш, и понякога ме чуваш. Но е истина това, ще се срещнем на света. Очаквай ме, аз скоро ще се появя, и еделвайса запази, той радост ще е в мойте дни. Ще го пазя до сърцето, от друг то няма да ми е заето. Ще блести със светлина, ще ми носи топлина. Най- прекрасният подарък на света. Щом погледна този блясък, знам че обичта, няма да е пясък на брега. Знам, че ще е бяла и лъчиста като вечни ледове по върхове сребриста.

И луната бързо падна над косите, сенките й затрептяха в светлините. Гонеха се между техните лица, втренчено се гледаха сред лунна тишина. Покриха се в завеси от нощта. Заспаха сладък сън така, обгърнати от еделвайсна светлина, до тихата надничаща зора.

Когато той посрещна сутринта, не искаше да свършва този сън в нощта. Огледа се, и до леглото си видя тюркоазена дантела с цвят от синева.