Съвременни любовни романи

Свирнята на щуреца - Елена Николова - Хели

Решиха горските животни, мързеливи и работни, в чест на пролетта да направят веселба. И запретнаха ръкави. Седнали и прави, правеха сладкиши, питки и приготвяха напитки. Закачиха и балони на разлистените клони.

В тази врява, както често става, никой не можа да разбере (и това не е добре), че Щурецът и Калинката никакви ги няма. И настъпи паника голяма. Кой ще свири на гъдулка? И къде е на Щуреца бъдещата булка? Нали бяха сгодени, весели-засмени?

Тръгнаха веднага към въпросния щурец. Нямаше го и дали не е беглец? И Калинката не се намери, но в малката ѝ къща, Щурчо цял трепери. Случи се така, че в съседната гора лъскав бръмбар я отвлякъл и в любов се врекъл. Обещал палат и живот богат.

Щурчо съкрушен, на тъгата в плен, махна с ръка: „Не очаквайте от мен никаква свирня.“

Тръгнаха си всички попарени душички. Само малката светулка видя захвърлената щурчова гъдулка. Докосна омърлушените струни, занарежда нежни думи:

- Не всички могат да обичат. Не всички по палати тичат. Животът не е лесен. Превърни тъгата в песен.

Щурчовата песен вечерта огласяше, а Сетулката пригласяше. После Щурчо засия, истинска любов видя. При своите приятели на познатата поляна двамата отидоха в празнична премяна.

Щурчо вдъхновено свири. Чуваше се по поля и по баири.

Три дни ядоха и пиха, в чест на пролетта и любовта се веселиха.