Съвременни любовни романи

Северняк - Дестинар Терзиева

            В далечният север, с десетте си деца, живеел най-добрият ловец на света. Цялото семейство на ловеца се трудело, за да оцелява в студените, ледени долини. Най-малкият син на ловеца обаче не се справял добре. Най-бавно палел огън, най-малко дивеч ловял, най-трудно се ориентирал. Братята и сестрите му се присмивали, ала баща му го насърчавал всеки път. Въпреки това отчаян от своята некадърност, щом навършил шестнадесет години, момъкът решил да отиде на юг. Баща му обидено поклатил глава, но се съгласил. Накарал го само да обещае едно, да се върне след три години, за да го види. Най-малкият обещал и още на следващия ден си стегнал багажа. Отправил се на юг и още първите дни усетил, как краката му замръзват по-малко, как плодовете, за които никой не е полагал усилие стават повече, как хората стават по-усмихнати. Той вярвал, че е направил правилният избор, напускайки севера, нямало ги вече вечният студ и дебелият сняг. Нямало също с кого да се съревновава и да губи. Вървял със седмици без да срещне никакви препятствия, когато огромен каньон се изпречил пред него. От единия до другия му край, единствено въжена стълба служела за преминаване. Момъкът се страхувал от високо и всичките му братя и сестри, му се бяха подигравали за това. Но вече тях ги нямало.

-          Аз съм от суровия север, мога да се справя с това – казал си той и тръгнал.

Стълбата се разклатила силно, защото краката му треперели от страх, но никой не го виждал, така че треперейки успял да прекоси каньона.

Няколко дни след това срещнал три вълка. Те свирепо се приближили към него и показвали остри зъби. Той изпаднал в ужас, но устните му изрекли на глас:

-          Аз съм от суровия север, мога да се справя с това – все едно чули команда, ръцете му грабнали една близка сопа и ловко заудряли вълците.

Отначало те не искали да си тръгнат, но след като ги понабил, подвили опашка и се скрили из гората. Момъкът изтървал пръчката, заради потните си от страх ръце. А щом се съвзел, тръгнал отново на юг.

            Вървял, вървял докато не стигнал началото на една пустиня. Зачудил се дали да продължи. Напълнил единствената си манерка с вода и тръгнал все пак. Вървял цяла седмица и водата му отдавна била свършила. Копнеел да легне и да си поспи. Но знаел, че ако легне, може да умре в пустинята. Надявал се да стигне скоро края ѝ та за това си казал:

-          Аз съм от суровият север, мога да се справя с това.

И бил прав. Макар бавно, той успял да излезе от другия край на пустинята.

            Малко след нея той открил богат град. В него не валяло сняг. Само дъжд. Плодовете и зеленчуците виреели лесно, а хората си отглеждали добитък, за да не се налага да ловят. Младият момък бил доволен. Бързо се нагодил към новия живот. За три години станал един от най-богатите хора там.

            Но щом минали трите години, той се сетил, че трябва да се върне, за да види баща си. Вече бил уверен в себе си. Богат и щастлив, нямало за какво да се занасят братята и сестрите му. Натоварил се на една камила, заедно с много вода и храна и тръгнал към пустинята. Макар че имал всичко нужно пустинята му се видяла много по-сурова от преди. Отнело му двойно повече време и често се замислял да се върне. Но все пак успял да стигне от другата страна. Оставил камилата си на едни добри селяни и тръгнал към гората пеша. Докато се опитвал да я премине срещнал вълци. Този път сръчността му не се появила и се наложило да изхвърли цялата си храна и да бяга, за да се спаси. Когато стигнал до каньона и погледнал моста, осъзнал, че не може отново да мине по него. Бил понатежал, моста можело да се скъса или обърне. Наложило му се да слиза по кози патечки чак до реката и после пак нагоре. Когато започнало да застудява се разболял, макар че бил двойно по облечен от преди. Като стигнал до бащиния си дом момъка искал да зареве като бебе. Баща му се зарадвал да го види и го попитал:

-          Какво научи за три години?

-          Колкото по-топло е, толкова по-лесно трепериш. Колкото по-лесно е, толкова по-слаб ставаш.

След това момъкът прегърнал баща си и не пожелал повече да ходи на юг.