Съвременни любовни романи

За кулинарията като алхимия - Надежда Йорданова

За кулинарията като алхимия 

 или историята на прочутия професор Маурицио

 

 

 

            Тази вечер от лабораторията на уважаемия професор Маурицио се разнасяха странни звуци. Не много по-странни от тези с които съседите му бяха свикнали, но сборището от котки, които бяха наобиколили къщата и мяукаха нетърпеливо си беше нещо ново...

            Те бяха цяла банда - бели, сиви, шарени, с къс косъм, с дълъг косъм, зеленооки и жълтооки. Можете да си представите цялото това котешко воинство наострило уши, опнало мустаци и с извит като кифличка гръб. Нещо в лабораторията неудържимо ги привличаше, но какво ли?

            Ако се приближим може би ще открием нещо повече за този толкова куриозен случай. Усещате ли този мирис на пекарна м-м-м... Тук се готви нещо и то съвсем буквално!

- Повече мая, повече сирене - гласът на професора се извисяваше над свирукането, пуфтенето и тракането на всевъзможните машини в помещението - и още малко от ултраоразмерителя. Последното беше казано почти шепнешком разбира се.

- Ще направя нов кулинарен пробив! Това ще е най-великото изобретение след дъвката, която никога не губи вкуса си! Как само ще ме гледат от гилдията на кулинарните алхимици, когато опитат несвършващите гевреци... Така си говореше радостен професора, потриваше ръце, сипваше отвари, мереше с лъжичка странни прахчета и добавяше подправки.

            Обаче тъкмо в този момент котешката банда отвън разбра, че само с мяукане нещата няма да станат и започна да се катери и да блъска по прозорците. Котките могат да са много изобретателни и настойчиви, когато искат нещо, знаете. Маурицио не на шега се притесни за близкото бъдеще.

- Кой да ти знае... - мърмореше той докато търсеше нужната формула по рафтовете - котките били луди по гевреци!

БАМ! - чу се в нощта. ТРЯС...ПРАС.. - подадоха се сънени глави от близките къщи и всички дружно извикаха:

-ТИШИНА!

            А стотици меки лапички стъпиха на пода в лабораторията... Професорът беше заобиколен, а все още не можеше да намери приспивателния прах. Но пък... - помисли си той и набързо грабна една кутия със странни блещукащи топчета. Нямаше време да му мисли много и с един размах ги пръсна по земята. След това бързо се метна върху машината за гевреци - нямаше да я даде без бой!

            И тогава се случи нещо не чак толкова неочаквано :) Котешката банда започна да се бие за топчетата, да ги гони из цялата лаборатория и да мърка от удоволствие. Маурицио потри доволно мустаци, измяука тихо заради находчивостта си и облиза лапичка.

–        След толкова работа - каза си той - заслужавам малка награда... И се включи в гонитбата на блестящи топчета :)

 

КРАЙ!