Съвременни любовни романи

МЕЧЕШКА УСЛУГА - Борислав Ганчев

  Една мечка си внушила, че е много способна и може да върши услуги на всички в гората. Щом разберяла, че някое животно се нуждае от помощ, тя първа се притичала и му предлагала услугите си.

  Веднъж мечката срещнала своя стар приятел, вълкът, който пъшкал и стенел, едва-едва пристъпяйки по пътеката.

  -Какво ти е, Вълчо? Не ми изглеждаш никак добре – попитала го тя.

  -Ох, остави се, сестро. Цяла нощ обикалях мократа гора да търся нещо за хапване и здравата съм настинал – изпъшкал болният.

  -Лягай да те поразтрия едно хубаво и ще ти мине.

  Проснал се вълкът на една полянка, а мечката стъпила отгоре му с лапите си и захванала масажа. Натискала, натискала и така го „разтрила“, че изпотрошила кокалите му.

  -Скоро ще забравиш и настинка, и всичко – успокоила „масажистката“ вълчо и продължила пътя си.

  По-нататък срещнала дивата свиня, която ровела със зурлата си земята, за да търси сладки корени.

  -Почакай, сестро, сега ще ти помогнала – притекла се услужливата мечка и започнала да рови с лапите наоколо.

  Ровила, що ровила, та закопала корените още по-дълбоко.

  Не след дълго меца срещнала своите добри познайници, пчелите, с които я свързвала стара дружба. Много от тях кацали по цветовете наоколо, а после влизали в хралупата на едно близко дърво.

  -Сега ще ги улесня – помислила си мечката. – Ще накъсам цветя и ще им ги отнеса в хралупата им, та да не се мъчат пчеличките да хвъркат и сами да си носят прашеца дотам.

  Речено-сторено. Накъсала меца толкова много цветя, че като ги навряла, запушила с тях входа на хралупата и пчелите нито можели да влизат, нито да излизат от нея.

  Не минало много време и изпатилите от „услугите“ й приятели разнесли истината за мечешките умения из цялата гора. Оттогава вече никой не се доверявал на „услужливата“ мечка, а до днес останал само изразът „мечешка услуга“.

  Добре е всеки да преценява възможностите си и да не върши неща, които не умее и с които може да навреди на другите.