Съвременни любовни романи

СЕЛЯНИНЪТ И ИМАНЕТО - Борислав Ганчев

  Като орял нивата си, един селянин намерил гърненце, пълно догоре с жълтици. Зарадвал се сиромахът и веднага започнал да си прави сметки, какво ще купи и как ще подреди живота си с намереното имане.

  Занесъл го той вкъщи и без никой да го види, скрил гърненцето под леглото си, след което легнал да спи. Жълтиците обаче не излизали от главата му и колкото повече ги мислел, толкова по-малко му се виждали те.

  „Защо не беше някое по-голямо гърне? Ако жълтиците бяха поне двойно повече и нова къща можех да си направя, и още земя да си купя...“ – мислел селянинът и се въртял в леглото, докато накрая се унесъл и му се присънило, че ако ги посее в нивата, догодина жълтиците ще поникнат двойно, че и тройно повече.

  Едва дочакал той сутринта и тръгнал с гърненцето под палто към нивичката си, за да изпълни това, което му се присънило. Като стигнал, озърнал се насам-натам да види дали някой не го е проследил и започнал да сади една по една жълтиците в браздите.

  -Ех, догодина хубава реколта от жълтички ще си изкарам! – казал си доволен човекът, след като свършил сеитбата, и си тръгнал към дома.

  Минала годината, нарамил той един голям кошник и – ето ти го на нивата.

  -Сега ще го напълня догоре с жълтици и – сбогом, сиромашийо! – потривал нетърпеливо ръце селякът.

  Захванал трескаво да разравя браздите, но от жълтиците – ни следа. Ровил, ровил... – цял ден, но и една пара не можал да намери. Хванал се тогава за главата и се затюхкал:

  -Ох, защо не си накупих най-необходимото с жълтичките, ами ми се прииска да ги удвоявам и утроявам! Ох, главо, главо, сиромашка беше и сиромашка ще си останеш!

  Който не се задоволява с млакото, което има, а ламти за още и още, накрая току-виж загубил всичко.