Съвременни любовни романи

Лошата ламя - Gear Ghost

 Някога, преди много години, в далечна земя живяла най-ужасната и грозна ламя. Била толкова отвратителна, че най-големите юнаци треперели пред нея и досега никой не я бил побеждавал. Тя пазела дълбока тайна и хората говорели, че който успеел да я срази или премине през изпитанията й щял да владее света, който се провали, го чакали глад и мизерия до края на дните му. Редили се през годините моми и юнаци, всеки със своя късмет и сила, но ламята си оставала все така непоклатима.

 Един ден при нея отишло едно просто момиче, скромно и трудолюбиво, но и много чепато. Научила била тя, че баща й я стяга за булка. Още в същата нощ като дочула техните да осъждат сватбата, стегнала си торбата с една питка и малко сирене и напуснала бащиното огнище. Без да му мисли дошла направо при ламята, качила дебелото дърво и право в палата й на върха. Там преди нея чакал един висок, снажен и красив момък. Той я погледнал надменно и рекъл:

-          Аз съм царски син.

 Влязъл преди нея, девойката останала да слуша.

-          Щом търсиш моята тайна, трябва първо да платиш – рекла ламята.

-          Каквото кажеш, имам злато, богатства, каквото кажеш това ще ти дам – отвърнал царският син.

-          Не искам злато и богатства, искам нещо твое. Това, което ми предлагаш е на майка ти и на баща ти, и не струва нищо. За да получиш, трябва да дадеш, а силата се заплаща скъпо. Готов ли си да ослепееш, но да станеш господар на света. Дай ми очите си и ще те пусна.

-          Не съм готов! Ако ми вземеш очите, няма да виждам над кого властвам – отговорил момъкът.

-          Тогава си иди и живей в нещастие цял живот.

 Царският син напуснал портите с наведена глава без да продума дума. Девойката се поколебала, пък решила да влезе на другия ден. Сгушила се в клоните на дървото и изкарала нощта там. На  сутринта дошъл свиреп войн с меч колкото рало.

-          Аз ще убия ламята и ще стана цар на света! – зарекъл се той преди да влезе.

 Нахълтал и започнала ожесточена битка, чувало се свистене и ръмжене, а после утихнало като в гробища. Войника повече не се показал. Момичето решило и този ден да не ходи при ламята.

 На третият ден пред портите дошъл поп с дълга бяла брада да се моли на ламята.

-          Ламьо, моля те, да ми сила, че селото се спомина – започнал той.

-          Нека се споминава, ти не ми ли изпълниш задачата, нищо няма да ти дам!

-          Какво искаш от бедния служител?

-          Искам десет кокошки, три крави, един жребец и два вола да ми доведеш.

-          Ще ги доведа, ламьо, какво да права – поклонил се попа.

 Събрал добитъка от селото и ги подредил долу при корените на дървото. Ламята подала дългата си шия през прозореца и видяла сборището.

-          Щом имаш за даване, защо си ме замолил!? – отвърнала тя и се прибрала.

 Отишъл си попа тъжен заедно с животните. Девойката кротко си седяла в клоните и се чудела какво да прави. Питката й свършила и нямало какво да яде, само вода намирала от един ручей до дървото. Дострашало я да ходи при ламята, ама и дома не й се връщало. Не след дълго при ламята кацнал един орел и продумал:

-          Ламьо, ма, стига клела хората, накрая ще си патиш!

-          Всички ме гледат в очите и искат тайната, никой досега не е разбрал, че се крие в корените!

 Момичето наострило уши, но повече нищо не си казали. Слязло надолу да види какво има в корените на дървото и що да види – самодивско биле. Сварила девойката отвара с него, а то станало червено като вино. Сипала го в меха и се качила при ламята.

-          Ой, ламьо, дар ти нося – казала тържествено. – Пийни си от това винце, да си отмориш.

 Ламята взела меха с острите си нокти и го изпила без да диша, а след малко заспала дълбок сън. Девойката леко минала покрай нея и отишла отзад, където имало златна врата. Бутнала я с всички сили , а от другата страна се показало огледало. Гледала го, оглеждала се, отляво, отдясно, нищо не се случило. Това ли била тайната? Станала ли господарка на света? Ламята се събудила и отишла при нея.

-          Ти ме надхитри, затова ще ти изпълня три желания, искам хубаво да си помислиш – казала спокойно.

-          Искам една питка, малко сирене и няколко жълтици – отвърнало момичето.

-          Ще ги имаш – отвърнала ламята зачудено. – Но защо толкова малко, може да си пожелаеш всичко, злато, дворец, съпруг, каквото ти е на акъла.

-          Дай ми ти яденето и малка кесия за да стигна до града, другото сама ще си го изпълня.

 Огледалото не било вълшебно, а само показвало истината, която  човек вижда всеки ден. Защото никой не може да завладее света, ако не владее първо себе си.