Съвременни любовни романи

Червените гащи - Валентин Виденов

- Не отивай, Гого на полето сам,

има бик и е без стопанин там.

Играй си тук при нас на двора,

че си край твоите близки хора.

 

Сега червени гащи си обул,

а ти никога не си ли чул,

че бик се дразни от червено

и за това напада настървено ?

 

Н послуша Гого своята баба,

взима сирене и парче от хляба,

излиза на полето да играе,

а какво ще стане, той не знае.

 

Цветът е на отбора му любим,

а отбора е винаги непобедим

и обича го от както е роден,

за това е с гащи с цвят червен.

 

Гого вижда бика като крава,

че пасе на зелената морава.

Дали това е крава или бик,

ще усети разлика след миг ?

 

Бикът кротко си трева пасял,

бил огромен сякаш танк е цял.

Вижда Гого и да пасе се спира,

поглежда го отново и замира.

 

Изпръхтява и тропа с копито

и размахва рогата си сърдито.

Вторачва се в гащите червени,

очите гневни стават му големи.

 

 

И ето, че без предупреждение,

сега се спуска в нападение.

За хляба той не се поблазни,

но червеното явно го подразни.

 

И той като стрела лети в миг,

какво стана на кроткия му бик ?

А както в галоп сега препуска,

от поглед гащите не ги изпуска.

 

Усети Гого къде бика се насочи

и „храс” оградата като прескочи,

че в паника забрави вратата де  е

и парче от гащи остана да се вее.

 

 От парчето на гащите червени,

 на бика очите бяха заслепени.

Големите рога мрежата удариха,

 заплетоха се и оградата стовариха.

 

- Видя ли Гого, какво ти баба каже,

все е вярно, можеше да те размаже.

И казват, че гледа като бик червено,

а ти с червени гащи на поле зелено.

 

А на оградата парче от плат се вее,

 като знаме там случката къде е,

 от гонитбата на бика разярен,

 заради онези гащи с цвят червен.