Съвременни любовни романи

Наивната лисица - Андреа Калчева - 10 г.

      Колко приятели може да има една лисица?

                  Много. Но истински харесвала само един - Врабчо Врабчев. Веднъж Лиса му предложила да засадят и отгледат лозе. Казано – сторено. Но като дошло време за копане на лозето, Лиса копаела, а Врабчо се повъртал. По едно време събрал четири-пет черни камъчета, подхвърлил ги високо и преди да паднат, казал на лисана:

-       Лисо, тия черни врани отиват да изкълват на лозето шумата. Ще хвръкна да ги изгоня.

    Лисана му рекла:  - Браво на теб, че се сети!  Излитай бърже.

                 Врабеца излетял, скрил се зад един облак, кацнал в клоните на едно шумнато дърво и придремвайки, гледал отдалече как една лисица работи. Когато я видял, че привършва ведвага излетял и кацнал до нея.  Престорил се на много изморен и задъхано казал:

-          Да знаеш Лиске, какъв зор видях с тия врани! Аз ги изгоня от едната страна, те минат от другата. Едвам успях да ги прогоня. Голям зор ти казвам!

А лисицата му отговорила:

              - Аз попривърших вече. На теб се падна по – тежкото, но и ти си свърши работата, така, че няма проблеми. 

               Дошло време за бране на гроздето. Пак тръгнали двамата грозде да берат.Започнали, а на Врабчо хич не му се работело. Пак с хитрини си послужил. 

              - Леле, Лисо, виж какъв облак се е задал. Черен и пълен с дъжд. А и град може да носи. Що да не отида да го подпра, та поне ти да бъдеш суха когато береш. – и посочил едно облаче в далечината.

               - Върви, Врабчо! Попречи на облака.

             Врабецът само това и чакал. Литнал, та се не видял, облакът да подпира.

               Даже до дома си стигнал. Студен чай с курабиики пийнал. Починал си хубаво и рекъл да се връща.

              Докато Врабчо държал облака обаче, да вземе да дойде оня, шамтавия вълк от предната приказка - Данчо. Лисицата се уплашила и хукнала в близкия храсталак. Вълчо Данчо бил вегетарианец и като видял хубавото зряло грозде – цялото го излапал. Каквото останало, дома си занесъл. Така за цялата зима си имал какво да зоба.

                Долетял Врабчо, а лисана му казала тъжно:

           - Врабчо, врабчо, аз докато брах поне хапнах, а ти, като подпираш облаци, кълви сега от сянката на гроздовете.