Съвременни любовни романи

Шамтавият вълк - Андреа Калчева - 10 г.

 

              Имало едно време един много шамтав вълк. Казвал се Данчо. Данчо много обичал да яде шамфъстъци и затова бил много шамтав.

               Веднъж както Данчо си се разхождал из гората, случайно срещнал своя най-добър приятел – таралежът Емил.

               Говорили, говорили и Данчо поканил Емил на вечеря у тях.

                    Дошла вечерта, дошъл и Емил. Когато седнали да вечерят, Емил си поискал ябълкова манджица. Вълкът Данчо нямал ябълкова манджа и му предложил... шамфъстъци.

                     - Ти си много шамтав вълк – извикал Емил и станал от масата.

                     После тряснал вратата пред носа му.

                     Излязъл Емил, а Данчо се замислил дълбоко в думите му. Казал си:

                     - Ами ако съм наистина шамтав вълк? Ям шам фъстъци вместо месо. Ловя риба с опашка, вместо с въдица. Нося здрава лисица на гърба си, докато аз съм болният. А пък и какъв вълк ще съм, ако гълтам тебишири и гласт ми става тънък, като на мишка.

                    Умърлушил се вълкът и излязъл от къщи. Тръгнал през гората.

                    Вървял, вървял и изведнъж срещнал една вълчица, която се тъпчела с шамфъстъци от една торба. Очите и гледали едно към друго, а погледът и спирал точно върху носът. Поздравила го. Имала много грапав глас, защото преди това закусвала с ледени висулки. Вълкът Данчо изтичал при нея и я заговорил с тънкия си глас.

                     Вълчицата му се присмяла: - Ти си много шамтав вълк!

                Усмихнал се Данчо и и рекъл: - Не! Ти си по-шамтава.   

                 Засмели се щастливо, хванали се за ръце и тръгнали да се разхождат заедно, ядейки шамфъстъци.