Съвременни любовни романи

ДЯВОЛЧЕТО И ТРИТЕ ЛАМИ - Мари-Мари Марина

Малката Синеочка беше залепила малкото си носле на прозореца и наблюдаваше с любопитство снежинките, които тихо и плавно летяха надолу към вече побелялата земя.

– Мамо, мамо, виж снежинките колко са красиви, извика Синеочка. Те са истински звездички и всичките са различни.

– Да, отговори нейната майка, също като на небето. Всички звездички са различни. Няма еднакви. Така е и при хората. Всеки има свое излъчване, всеки свети със своя светлина, също като при звездичките. Само, че сега трябва да си лягаш. Вече е късно.

– Моля те, разкажи ми приказка и нека бъде от онези ,,страшните“, които баба ти е разказвала, когато си била малка.

– Добре, ще ти разкажа една приказка за ,,Дяволчето и трите лами“. Слушай сега...

Имало едно време три сестри- лами. Те живеели в най-тъмната гора, в дворец, изграден от чисто злато. Толкова чисто, че чак заслепявало слънцето. Ламите-сестри живеели още от малечки в двореца , защото се криели от своите девет братя-змейове, които ги търсили, за да ги утрепят. Но, за да не се случи това, майка им изградила този златен дворец в най-тъмната гора.

Тези три лами често слизали на пътя и който чиляк минел го изяждали, а после изпивали езерото, от което ползвали вода за Царския град, поради което той започнал да запустява. Царят се чудел как да утрепе тези лами и пратил  глашатай, който да възвести на чиляците, че който се наеме да утрепе тези лами за него ще са техния златен дворец, а така също ще му даде своята дъщеря и ще царува заедно с него.

Чиляците се страхували и никой не искал да се среща със страховитите лами.

Един чиляк, както си орал нивата се изморил и легнал да си почине, а после заспал. Докато спял, дошло едно малко дяволче да му открадне воловете, но докато ги разпрягало от ралото, чилякът се събудил, скочил,  хванал го и му рекъл:

– Ха…, ти ли си бил, дето и лани ми окраде воловете!?... Сега ще видиш какво ще ти направя!

Сетне го хванал и вързал за едно дърво и зафанал да бере дърва от гората.. Тогава дяволчето го попитало:

– Чичо, какво ще правиш с дървата?

Чилякът му рекъл:

– Какво ще ги правя?... Ще запаля огън и ще те изгоря!

Човекът набрал много дърва, накупчил ги на едно място, напалил ги, а после отишъл да отвърже дяволчето, за да го фърли в огъня, за да изгори. Дяволчето се дърпало и се мъчело да побегне, но като видяло, че няма се измъкне и може да изгори, тогава рекло на чиляка:

– Като ме изгориш, какво ще научиш? Моля те, пусни ме, а аз ще ти дам каквото искаш.

Тогава чилякът си прибрал воловете, а дяволчето му дало една тояга и му рекло:

– Иди при Царя и му речи:

– Ако утрепа ламите, ти какво ще ми дадеш?

– Той ще ти даде много злато от хазната, но ти му поискай и дъщерята.

Царят се съгласил. Тогава чилякът отишъл при езерото и причакал ламите. Когато те дошли да пият вода от езерото, не се уплашил, а започнал да ги удря по главите с тоягата, която му дало дяволчето. Тогава те се хвърлили в езерото, образувала се една дупка, от която езерото започнало да изтича като река, която потекла през целия град. Тогава Царят като видял юначеството на чиляка, както и че се е отървал от страшните лами, много се зарадвал, дал му много злато от хазната, както и  своята дъщеря за жена.

Чилякът знаел, че дяволчето е много хитро и че може да му вземе вълшебната тояга. Той запалил огън и го хвърлил в него, а преди това му казал, че както му взел воловете през предишната година, така може да си вземе и вълшебната тояга. Така чилякът надхитрил дяволчето. Той управлявал царството до края на живота си щастливо и бил щедър цар към своите поданици.

– Много е хубава приказката, мамо-казала малката Синеочка  и заспала сладко.

А в късната студена зимна вечер снежните звездички покривали всичко със сребриста белота.

 

Непознати думи:

Чиляк – човек

Накупчил – струпване на дърветата едно върху друго

Фърли – хвърли

Зафанал – започнал

Малечки – малки

Приказката е по мотиви на български приказки.