Съвременни любовни романи

Сезоните - Сирма Дончева, 10 г

Всички казват: „Сезоните идват и си отиват.“ Но ето как аз разбирам този израз.

Пролетта беше на път. Лястовиците я придружаваха. Зимата стягаше багажа си. Беше 28 февруари. Беше време Зимата да си отива.

На първи март Пролетта пристигна. Аз първа осъзнах това, когато усетих топлината, докато вървях към училище. Изглежда тя хареса престоя, защото целият месец беше топъл и приятен.

Но някъде към средата на март заваля сняг. Следващите дни беше студено. Явно Зимата си е забравила някаква вещ. Пролетта също разбра това, когато усети студ в къщата си и отвън. Тя взе телефона и се обади на Зимата. Пролетта съобщи по телефона на Зимата, че си е забравила нещо. И ето, един ден навън беше студено. Валеше сняг. Сякаш отново беше зима. Другите деца много се учудиха що за време е това. На мен веднага ми стана ясно – Зимата се връща да си вземе забравеното.

След като Зимата си взе забравените неща, тя благодари на Пролетта, че ѝ е съобщила. Тя също благодари на Зимата и я изпрати.

На следващия ден беше топло, като нормална пролет .Аз разбрах, че Зимата вече си е взела нещата и отново е пролет.

И така сезоните си забравят неща и се получават променливи дни.

Е, на мен много ми се ще лятото да се бъде голяма забраванка.