Съвременни любовни романи

Две лисици - Баян Дочев

Ранното оранжево слънце плъзна светлината си нагоре по планината, подобно на художник с четка и бои, боядиса облаците в лилаво, а небето с жълто, и накрая освети две малки лисици, една бяла и една черна, които спокойно спяха с докоснати нослета върху една оголена изпъкнала скала. Самата скала бе точно под бялата шапка на високата планина, която сякаш бе на границата на боговете и хората.

Осветени от светлината на утринното слънце, двете лисичета отвориха изумруденте си очи, бляскащи на светлината. Изправиха се и започнаха да се гонят и играят. Изведнъж спряха и заедно погледнаха селото долу в планината, пусто и сгушено между дърветата. След кратък миг на безгласно съгласие двете лисичета се затичаха надолу по планината  в едно неясно състезание.

Те не следваха пътеките или табелите, знаците и асфалтовите пътища, защото нито едно от тези неща не може да ти покаже пътя, както една лисица. Не може да те погледне с изумрудените си очи и да се затича, в очакване да последваш неясните й стъпки,  в заскрежената кал, в някой студен януарски ден.

Накрая те пристигнаха в селото, късно следобед. А самото село се състоеше от десет къщи, подредени неправилен полукръг. В средата имаше неработещ фонтан, пълен със зеленясала застояла вода. Водата беше дом на две големи жаби, лъскави като два речни камъка. Къщите около фонтана бяха изоставени, с олющена мазилка и мръсни счупени прозорци, покрити с паяжини. На ръба на този фонтан седеше един плешив съсухрен старец, по чиито пръсти личеше засъхнала кал.

Скоро пристигнаха лисиците, първа - бялата, втора - черната. И бялата лисица първа застана пред стареца, който я погали по гладката чиста козина. После до нея застана черната, рошава и мръсна.

-Някой друг път ще ме хванеш, дявол проклет! - ухили ѝ се стареца.

Двете лисици се спогледаха в кратък безмълвен разговор, след което се обърнаха обратно към стареца с очкване. Той извади мокър прозрачен плик, пълен с червено месо. Старецът изсипа кървавото съдържание на земята и лисиците бавно го изядоха, подсигурявайки че ще се върнат и утре. После подновиха състезанието си нагоре до върха.

Отстрани никой не би предположил, че малките им игри са нещо по голямо.

Например, като животът и смърта, любовта и омразата, мирът и войната и щастието и тъгата, но преди да започнете да се съмнявате в мен, се запитайте:

Какво правеха една бяла и една черна лисица горе в планината?