Съвременни любовни романи

Приказка за малки и големи - Мария Мустакерска

Във къщурка до гората

баба, дядо, внучка си живели.

Те обичали се много,

трудели се, весело се смели.

 

Дядото пасял козичка,

бабата им шетала щастливо.

Внучката била красива,

радвала ги, пеела им много.

 

Но явил се змей злосторник,

внучката пресрещнал във гората

и на този ден във вторник

грабнал стомната ѝ със водата.

 

Оттогава я преследвал,

тя била чаровна, нежна, мила,

тайно стъпките ѝ следвал,

галел ѝ косата – златна свила.

 

Късно вечер през комина

гледал той девойката любима

и сърцето му замира,

любовта във нея той открива.

Как красиво е в гората,

сутрин пеят птиците, цветята!

Слънцето трепти в позлата

и блести, искри тревата!

 

Змеят, тъжен и замислен,

шепне стихове, слова любовни,

ходи мрачен и умислен,

тегнат му проклятия вековни!

 

За девойката мечтае

да прегърне нежното ѝ рамо,

чувствата ѝ да познае,

иска негова да бъде само.

 

Но нали е змей горянин,

знае той, че няма да го вземе,

знае,че е лош, злосторник,

някой милата му ще отнеме.

 

Сутрин ягоди набира,

с тях цветя красиви ѝ изпраща.

Моли я да го обича,

с нежни имена да го нарича.

 

Но девойката нехае

и на празник тя хора играе,

него хич не ще да знае,

с дружките си  весело се смее.

 

А  решен на всичко, змеят

данъчен инспектор в село стана.

Страшен е и нека смеят

да го съдят – в селото остана.

 

Нови дънки той си купи,

старите изхвърли на боклука.

Шапка мека си нахлупи,

от модерен свят си взе поука.

 

Пусна си брадичка малка

и прическа модна си направи,

риза шарена облича,

модни танци учи по забави.

 

Телефона подмени си,

„Хуауей“ си взе така красив,

пещерата си остави,

змеят много мъдър е,  предвидлив.

 

Нова къща си направи,

в нея кабелната, интернета,

за гората той забрави,

всеки ден си чати дълго в нета.

 

И след месец два Ивана –

внучката красива, той покани

да отидат на почивка

двамата сами на остров Бали.

 

Колко много променен е,

гледа го девойката прекрасна,

но под дрехите модерни

змеят си е – истина ужасна!

 

Със парички съблазни я,

и с усмивката си покори я,

змейската му проклетия

блесна, скоро змеят похити я!

 

По- добре да беше взела

змея старомоден, мълчалив,

образът му нов не струва,

той прикрит е и така фалшив.

 

Народиха се децата,

ала змеят с друга се залъга

и остави той Ивана

да се справя тя сама в живота.

 

После дело се проточи

кой да гледа двете им дечица,

то така до днес се точи –

омагьосан кръг на броеница!

 

Мили дами, нежни и красиви,

да си вземем днес поука!

Да не вярваме в слова лъжливи,

друг път нека е наслука!