Съвременни любовни романи

*** - Росен Николов

Врабчето кацна на перваза.

Погледна към момчето стоящо на слънце.

-Здравей!Как си днес?Да ти се намира храна ,като за мен.

Момчето чу просто “пи-пи-пи’,но знаеше какво значи .

-Здравей ,врабчо!-и постави филийка хляб на перваза.

Това се случваше всеки ден.

Понякога кацаше и гълъб.Скарваха се с врабеца

-Не се бутай де.Какво като си голям?

-Аз съм гълъб и съм грациозен и заслужавам почести.

-Заслужаваш да те клъвна грациозно.

Момчето ги гледаше и се забавляваше колко са мили и леко смешни в птичите си кавги.

Един ден гълъбътни врабецът не се караха.Стояха и си говореха нещо.

-Знаеш ли,гълъбе-ние врабците съпровождаме душите на хората ,когато напускат света.За да не се объркат .Това момче винаги е било добро към мен.И лично аз ще го съпроводя към новия свят.Да се убедя ,че няма да се изгуби.

-А ние гълъбите знаем часа и понеже винаги е бил добър и с мен този час ще е,когато сърцето му го поиска.ако ще да е след сто години

И след малко пак започна забавната им карАница.