Съвременни любовни романи

СТРАШНАТА ГОРА - Чемби Чембърс

Във стара кръчма, млад зевзек, изчакал мрака на нощта на подбив взел бе рицар млад разказвайки историята стара за  Страшната гора.

-Там  където  вещиците спят, и птиците не смеят да летят, сред вятър  и  мъгла израснала е Страшната гора.  През нея няма път ни брод, и не един смелчак поел по тясната пътека не се е ни видял, ни чул.  И тъй залутан сред  дървета  стари, протегнали прогнили клони като ръце на стадо великани, героят  от  страха ще вкуси.  Ще тракът зъби, колене ще се тресат, и той ще чува хихота  на страшни твари. А само вятърът ще бъде засвирил на цигулка от прогнили  клони.  Ще се озърта  и  върти сред  стволовете на дървета сиви съзрял потайни сенки, но няма да открие звяр а само есенно листо подето от ветрец нехаен.  Това  е Страшната гора, такава тя е само през деня.  А за нощта...  никой  нищичко не ще  да ти разкаже. Защото никой не е доживял да види как сред огнен лунен  диск ще  се събуждат вещици и огън ще кладат, където  в  стар  омазнен съд ще врят и ще кипят : крило от прилеп , пача слюнка, око от  жаба и от птица пух. Дървета черни от нощта с очи от огън на светулки ще  гледат този странен ритуал, и никой друг не е видял какъв ли страшен звяр закърмили са вещиците стари.  А всяка нощ, той тихо броди, души телета, вълци дави и кръв от раните им лочи.  За туй, пазете се от пълната луна, тогава броди звяр из Страшната гора.

Присмял се рицарят подсилил смелостта си с ром.

-Нещастни селяни, във свойта дрямка треперещи от всяка  сянка, това брътвежи са на стар пиян дървар залутал се сред прашни сенки дорде е дирил пътя към дома.

-О, благородни рицарю, със меч блестящ , защо тогаз не ни избавиш от злината? -подметнал младият зевзек.

-Защо  пък не?-ударил се в гърдите подпииналият рицар. -Ще ида в Страшната гора да гоня вещиците с техните метли, ще кълцам и ще режа тоз незнаен звяр докле не ви избавя!

И замъглил  умът  си с ром, възседнал криво ляво кон стъписан, нахаканият рицар поел към Страшната гора.  Останал  сам, сред  мрака и  ехото на конските копита, изправен пред гора от страх, изпълнена с очи  от огън, съзрял е вещиците три напяващи  незнайни  думи край  съд  със  вариво.  Нахаканият рицар онемял, пиян ли бил, сега ли изтрезнял така  и  не разбрал.  Обърнал клетото  добиче и  шпори в  хълбоците вбил.  Незнаен звяр над него хвърлил сянка - луна погълната от облак чер.  От  страх, езика  си да глътне  щял.  Зад  него  вещиците заклинания крещели - разквакали  се жаби в плитък гьол.  Нападнали  го, три метли хвъркати - откъснати от буен вятър храсти.  Чудовище ужасно, не с две, не с четири, а с хиляди ръце катурнало го от седлото -  дървесен  нисък  клон съборил го от клетото  добиче, но  той не знаел за това.  Омазан с кал и поглед замъглен от ром и страх, той виждал вещици в скали чудати, дърво от вятъра развяло клони за него звяр свиреп било.  Пинии рицар меч извадил нахвърлил се на клетото  дърво.  Сякъл, кълцал клони вместо ръце  на  великани, а те  дерели  го със остри клони.  До сутринта проточила се тази страшна сеч.  Накрая уморен и мъничко ранен решил, че победил е.  Отпуснал се сред храсталака да си почине нашият герой.

Така   намерили   го селските  момци открили  там  на  пътя уплашеният  кон със  рани  страшни.  Край  огъня кръчмарски рицаря отнесли, напръскали го с ром и той съвзел се.  И  още мрак на вън не е било, а той подел историята страшна.

-Възседнал  своят храбър кон навлязох аз във Страшната Гора.  И беше  мрак и  беше  тъмнина, тогаз  съзрях от  вещерският  огън светлина.  Старици  три, по-грозни  от  Смъртта край сребърен казан стояха и  злобни  думи само  кат  мълвяха насъскаха метлите си крилати.  Ей  тук прониза ме една!-посочил рицарят ожулено от храст летящ.  -Дори  не трепнах  аз, посякох  ги със меч блестящ.  Тогава  те чудовището призоваха, сторъко и сто око и като дърво чепато.  Нападна ме със  рев  на  буен  вятър и  беше сеч и тежичка борба ей где раздрал  ми  е  крака.  Но  аз  го  победих, отсякох  кривете ръце и грозната  глава, търкаля се тя нейде из леса.  А вещиците аз далеч прогоних!

И гледаха го селските  зевзеци със възхита, наливайки му ром и бира.  Три  дни  те яли, пили за сметка там на рицаря се веселили, празнувайки избавата от суеверни страхове.

А  каменните  вещици все още там си спят и птиците не смеят да летят и само вятър и мъгла минава там през Страшната Гора.