Съвременни любовни романи

Доброто сърце на Илия - Лев Златний

Скъпи мои читатели тази приказка ми разказа моята баба пред много години, когато бях още малко дете. Една зимна вечер пред запалената камина, моята баба Елена ме взе в своите напукани от селска работа ръце и ме постави върху своите колене. Аз се отпуснах в нейните топли ръце и заслушах тази приказка, която с удоволствие ще разкажа и на вас сега.

Тази приказка може да е на повече от сто години, защото на мен ми е разказвала моята баба Елена от едно родопско село. В нейното село живял и работил приказно красив момък на име Илия. Той бил висок, със сини очи и златисти коси. Всяка мома желаела този момък за съпруг, но Илия имал цел в своят живот. Да построи голяма и хубава къща за своята жена. Да бъде бяла и с големи чардаци, по които да играят неговите многобройни деца. Илия бил ходил в Беломорието да учи занаята на зидаря и бил чирак на прочути майстори. Но Илия бил и ненадминат гайдар. Родопската гайда запявала на неговите устни и хора и птички сядали да послушат. Един ден, когато след уморителен труд, седнал на масата за вечеря неговата баба Мария. Тя го погледнала в очите и казала:

- Красивият ми внук, кога ще ми доведеш булка в къщата? Да целуна и видя с очите си правнуци.

-Рано е мила бабо, за тези важни стъпки в живота. Ще изградя първо моята бяла къща, там долу до реката. След това ще направя освещаване и ще заколя агнета. Ще поканя всички млади девойки от селото и от околните села. Ще засвиря с моята гайда родопско хоро и ще избирам невеста. Да е кръшна, игрива и засмяна. Да е с добро сърце и да гледа къщата, децата и теб мила ми бабо.-отговорил Илия.

-Не се бави синко, че съм стара и немощна. Не се знае кога Бог ще ме прибере завинаги при него. Никой не знае деня и часа, когато ще бъдем повикани да отговаряме за делата си.

-Мила ми бабо, не се тревожи ти си добра и ще живееш сто години. Обещавам догодина да се задомя и теб щастлива да направя.

Минала една година и баба Мария отново попитала внукът си, кога ще се задоми. Той отново отвърнал, че е рано за това. Тогава неговата загрижена баба казала:

-Ти синко, ще доведеш някоя парясница. Нали знаеш какво е парясница? Някоя от която мъжът и́ е избягал. Чужди деца ще храниш ти. Новата ти къща ще вземе, а теб в гроба ще прати. Запомни го от мен. Няма да съм жива да видя, но винаги си спомняй думите ми и се пази, чедото ми.

-Мила бабо, само лошо виждаш за мен. Не се тревожи, ще доведа млада булка за новата ми къща.- отговорил с усмивка Илия.

Минали още няколко години и баба Мария починала от старост. Нейните думи никой не помнел, само внукът и Илия. Годините минавали, но той не се задомявал, живеел в хубавата си нова къща до реката. Един ден на реката видял жена да бере коприва .Той се приближил и заговорил непознатата:

- Извинете ме за безпокойството, но не се ли страхувате да берете копривата с голи ръце. Не се ли парите от листата и́. Те парят лошо.

Ниската слаба жена го погледнала с черните си очи и казала:

-Не се страхувам младежо от копривата. С нея храня моите две деца. Правя им супа, защото няма какво да ядат. Мъжът ми ме остави и тръгна с друга жена за чужбина. Останах сама с децата в старата и разпадаща се къща, където няма керемиди и дъждът вали на леглата ни.

Илия се приближил и дал бяла кърпа на непознатата жена, която избърсала сълзите си. Тогава добрият Илия казал:

-Защо с вашите деца не дойдете при мен. Онази нова къща е моя и ви каня да живеете при мен. Сам съм и много ще ми бъде приятно да ви помогна в трудният за вас момент. Имам много добитък за гледане и храна. Ще ви нахраня и подслоня. Нали сме християни и трябва да си помагаме. Как се казваш, жено?

-Казвам се Петка. Може да ми казвате Пепа. Твоето име как е?

-Кръстили са ме Илия на Пропок Илия, повелителят на природните стихии. На бурите и на гръмотевиците.

-Ти да не си известният надлъж и нашир майстор Илия? Легенди се носят за теб, колко си бил добър в живота и занаята. Ще приема твоята покана да се подслоним с децата и да ти помагам с добитъка и къщата.

-Да отиваме да вземем децата, че скоро може отново да завали и ще намокри гладните деца. - казал Илия.

Така добрият и нищо неподозиращ Илия прибрал в своята нова къща  десет години по-старата Петка и двамата и́ сина. Ден след ден тя плетяла своите мрежи на коварство и омраза. Тя готвела и тайно в храната на Илия слагала смляна на прах отрова. От храстът на татул тя вземала семената и ги стривала. Татулът бил много отровен и бавно ден след ден погубвали Илия. Той започнал да диша тежко, да губи въздух и след месец легнал на легло. Коварната Петка не спирала да слага отрова в храната н добрият Илия. Той вярвал на Петка и поверил животът си в нейните ръце. За рожденият ден и подарил златен пендар. Този пендар бил специален, защото му бил подарен от неговата баба на 20 юли, когато го кръстили, на именният му ден. Този пендар бил голям колкото пет човешки очи и бил от 24-ри каратово злато, най-чистото злато. Но Петка не се спряла и продължила да храни Илия с отровна храна. Един слънчев ден Илия поискал от Петка да отвори прозореца, защото не можел да поеме въздух. Тя отворила прозорецът, но въздухът на януари месец бил леден и студен. Излязла от стаята и оставила Илия сам и неподвижен на отвореният прозорец. Гърдите му се вкаменили от студ, но нямал сили да извика. Така се унесъл, че дори заспал. Тогава влязла Петка и топнала пръстът му в мастило, след това го поставила върху бял лист хартия. Почистила пръстът с ракия и излязла от стаята. Не затворила прозорецът и скрежът сковал устата на Илия. В този момент влязла старата майка на Илия. Майчиното и́ сърце я повикало за да прегърне синът си. Тя затворила прозорецът и завила болното си чедо. Започнала да го целува, но студът бил обзел цялото му тяло. Бедната жена го топлила с тялото си, но без успех. Илия издъхнал в ръцете и́. Тогава влязла Петка и размахала лист хартия. Това бил онзи лист, на който тя сложила отпечатъкът от пръста на Илия. Отгоре на листа била написала, че всички имоти, добитък и къщата остават на нея, като подарък. Тя тържествено прочела написаното на майката на Илия. Бедната жена заплакала и излязла от стаята, където лежало мъртвото тяло на Илия. На следващият ден било погребението на майстор Илия, който бил само на 30 години. Цялото село се събрало в църквата за да се прости и изпрати доброто младо момче. Само Петка не дошла. Тя била отворила широко прозорците на бялата къща до реката и пеела песни за новата си любов. Един приятел на Илия седнал на гробът му и занареждал през сълзи: “Защо добри ми приятелю не се заслуша в моите думи и в тези на твоята баба Елена. Да се пазиш от алчни разведени жени. Те за пари и къщи на всичко са способни. Но не забравяй приятелю: “Бог бави, но не забравя. Всеки ще получи наказание за греховете си рано или късно.“

Минали години и Петка се омъжила отново за младо и красиво момче. Заживели в къщата на Илия до реката. Спели в леглото му и ядели в неговите чинии. Една вечер, когато спели сладко паднал гръм. Той бил толкова силен, че влязъл през комина. Убил на място спящата на леглото до камината Петка. Дали това бил Свети Илия, покровителят на мълниите и природните стихии, който се ядосал за убийството на Илия и решил да накаже Петка? Той пощадил младото момче, което било оплетено в мрежите на Петка. В знак на признателност момчето занесло ключовете от къщата на болната и стара майка на Илия. Поставил ги в ръцете и казал:“ Бог така е решил и аз ви връщам това което е ваше. Къщата и трудът на Илия да се върне отново във вашето семейство. Моля Ви живейте в неговата къща. Знам от моята баба, че Бог бави, но не забравя.“

Разказах тази приказка, за да я разказвате на вашите деца и внуци. Да се пазят от ласкатели и услужливи познати. Да не се доверяват на хора с лоши помисли и нрави. Изпитвайте хората във времето и яжте хляб и сол с тях, за да разберете характерът и мислите им. Бъдете с приятелите си не само в хубави моменти, но в трудност и в болест. Не пожелавайте жената, къщата или добитъка на ближният си. Не съдете по външният вид, а гледайте сърцето и душата. Такъв съвет ви давам аз. Останете си със здраве, скъпи мои читатели.