Съвременни любовни романи

Дзандзара - Хари Спасов

            Много, много отдавна живяла една мравка. Казвала се Дзандзара,но понеже името и́ било много дълго и трудно за произнасяне,нейните приятели я наричали Дза. От сутрин до вечер тя се трудела неуморно, за да изхрани своето многобройно семейство. Събирала житни семенца, влачела върху гърба си огромни трохи хляб… Работата нямала край, а храната бързо свършвала, защото нейните деца и внуци били много апетитни и изяждали всичко.

            Един ден Дзандзара решила да напусне мравуняка. Да се отърве от тези мъки. Да отиде някъде, където нямало мравки. Речено – сторено. На сутринта, докато всички големи мравки и всички малки мравчици още спали, наметнала старата си рокля и бързо излязла от дома.

            Така  Дзандзара тръгнала по широкият свят. Вървяла, вървяла и стигнала до едно езеро. От него изпълзяла зелена жаба. Тя погледнала с огромните си очи мравката и я попитала:

            – Ти коя си?

            – Аз съм Дзандзара и идвам отдалече!

            – Не те чувам добре, понеже съм стара! Ела по-близо, ако обичаш!

            Дзандзара доверчиво се приближила до устата на жабата. Без да губи време гладната жаба изплезила лепкавия си език и налапала мравката. Тя продължавала да се бори за своя живот. Лазела и мърдала в корема на жабата.

            Подразнена от това жабата бързо изплюла Дзандзара. Но нещеш ли, докато се опитвала да изплува на брега,във водата се появила червеноопашата риба. Явно и тя била много гладна, защото веднага глътнала нашата Дзандзара, а тя се гърчела и мъчела. Въздухът и бил на привършване. „Боже, защо не си останах при моите деца, сега ще си умра тук в корема на тази риба…“

            И тъкмо, когато мислела, че няма спасение, Дзандзара видяла как коремът на рибата се разтваря и тя отново видяла слънцето. Дишала отново въздух благодарение на един рибар, който с големият си нож бил разпорил корема на рибата.

 С последни сили се добрала до едно паднало от дърветата листо. Дори не усетила,как вятърът духнал листото и то попаднало през един отворен прозорец в кралски замък. Този величествен замък се намирал в гъста гора. Когато се събудила тя видяла, че се е озовала в огромна стая. На средата,на която стояла направена от чисто злато спалня. Тя била покрита с атлазени чаршафи, а върху тях имало възглавница, цялата избродирана с цветя. Това била спалнята на принца.

Дзандзара решила да се скрие в някой от ъглите на стаята и да изчака да дойде нощта, за да реши как да се спаси. Достигайки ъгълът на тавана тя се успокоила, но не за дълго. Вече не можела да се движи. Попаднала в огромна паяжина. С очите си видяла, как се приближават два  огромни паяка. „ Този път няма да се спася.“ – помислила си Дза. Тъкмо когато паяците щели да я прободат със своята отрова, една дълга метла разрушила паяжината, като отнесла мравката на пода. За пореден път Дза била спасена. Този път от жената, която почиствала стаята на принца. След като почистила , тя напуснала стаята. Дза стъпвайки леко се доближила до възглавницата на принца. Скрила се под нея и въздъхнала :“ Тук ще си почина на спокойствие. Колко е мекичко и чистичко!“

След малко принцът влязъл в покоите си. Бил решил да си подремне след обилната закуска, от която се уморил. Но не мислете, че той бил лош човек. Както се казва на мравката правел път.  Решил да си намести възглавницата и тогава видял  Дзандзара. Взел я в своята длан.Ядосал се много и казал:

            – Защо тази жена, която е чистила не си е свършила добре работата? Какви са тези мравки до главата ми!“

            Храбрата Дза полазила на златният пръстен на принца. Той се навел близо, за да я види хубаво и тя му проговорила:

            – Ваше Величество, не ме убивайте!

            Учуденият принц се огледал наоколо. В стаята бил само той. Нямало никого. Решил да смаже мравката и да я изхвърли през прозореца. Тогава Дза отново проговорила, но този път с всичка сила, за да може принцът да я чуе:

            – Недейте, Ваше Величество! Аз съм! Аз съм мравката Дзандзара. Имам много деца и внуци,ако ме убиете няма кой да се грижи за тях. Кой ще ги храни? Моля Ви не правете голям грях, който убие мравка прави грях. Ще се стоварят беди върху Вас и кралството. Ще завали дъжд без да спира цяла година. Ще останете без кралство! Моля Ви отново, не правете грях!

            Този път принцът чул мравката и искрено е учудил:

            – Как може мравка да говори? Коя си ти и как попадна в моите покои?

            – Аз сгреших, Ваше Величество! Оставих сами моите деца. Напуснах своят дом. Бях толкова уморена от всекидневието и грижите, от постоянните разправии, от виковете. Сега ми е толкова мъчно за децата. Искам отново да ги видя! Вие сте добър човек! Моля Ви от сърце да се смилите над мен грешната мравка и да ме пуснете да си отида!

            Дзандзара коленичила на всичките си крака и започнала да рони сълзи. Молела  смирено за милост. Принцът бил с добро сърце и веднага се отзовал на молбите на Дза. И не само това, но наредил да впрегната неговата златна каляска и да дарят на Дза един чувал от най-вкусната храна, за да може да нахрани своето семейство. Принцът направил това, защото Дза казвала истината и съжалила за стореното. Придворните поставили Дза на червена възглавница и с музика я съпроводили до нейният дом. Всички мравки се показали да видят,кой пристига с тази златна каляска и музика. В един момент вратата на каляската се отворила,а от там гледала Дзандзара облечена в златни дрехи. Тя държала в ръцете си огромно златно яйце, подарено и́ от принца. Погледнала Дза своите деца и внуци. Заплакала от щастие. Помила ги за прошка. Свалила златната си премяна и облякла старата си рокля. Слязла от каляската и казала на кралските хора:

            – Много сте мили с мен, но не мога да приема тези скъпи дарове. За мен най-голямото богатство е моето семейство. То е по-ценно от всичкото златото на света. Поздравете принца от мен. Предайте му, че винаги,когато поиска може да ми идва на гости. Няма по-хубаво място на света от това да си у дома. Може да си изморен. Беден и гладен. Може нещата да не вървят,но това е мястото, където най-много те обичат. Където винаги си желан и очакван.