Съвременни любовни романи

Юнакът и златното момиче - Калоян Димов, 12 г

Вълшебна приказка

            Имало едно време едно момче, което живеело с баща си в малка къща. Преди година майката се била споминала. След нейната смърт парите в семейството намалели и храната станала оскъдна. Тъй като бащата бил болен, не могъл да издържи на много тревоги и скоро той също се споминал. Отчаяният му син не знаел какво да прави, затова отишъл да се усамоти в гората.

            Там той срещнал един заек, който го попитал:

-          Защо плачеш, младежо?

-          Как защо? Майка ми и баща ми се споминаха. Сега съм съвсем сам. Кажи ми

какво да правя? – отговорило момчето.

-          Много неприятно! – казал заекът. Но имам едно предложение за теб – дочух,

че царят търсел съпруг за своята дъщеря. Който изпълни задачата му, той ще се ожени за красивата девойка.

            Момъкът се съгласил и отишъл при царя:

-          Ваше Височество, дойдох тук, защото дочух, че търсите съпpуг за Вашата

щерка.

-          Сигурен ли си, че ще се справиш със задачата? – попитал царят.

-          Разбира се! Готов съм на всичко. – отговорил момъкът.

-          Добре тогава. Има една ламя, която живее на края на гората. Тя постоянно се

навърта наоколо и събаря къщите на хората. Искам да я убиеш и да ми донесеш главата й. Но внимавай, пътят е изпълнен с опасности!

            Момъкът тръгнал към гората и там срещнал една катерица:

-          На къде така, младежо? – попитала тя.  

-          Царят ме изпрати, за да убия ламята, която живее на края на гората. –

отговорил момъкът.

-          Бъди много внимателен! Тази огромна ламя веднъж за малко щеше да ме

изяде!

-          Ти за мен не се притеснявай. Аз не се плаша от нищо и от никому.

Момчето продължило по пътя си. Вървял, вървял и стигнал до една дълбока

яма. Започнал да се чуди как да я премине. През това време покрай него преминал вълк:

-          Можеш ли да ме прекараш през ямата?

-          Естествено! Мисля, че ще успея да я прескоча. Качи се на гърба ми!

Вълкът се засилил, скочил и мигом се озовали на другия край на ямата.

-          Не знам как да ти се отблагодаря! Трябва да стигна до края на гората и да

убия ламята, която живее там.

-          Внимавай! Тази ламя е по – страшна, отколкото си представяш!

-          Не се притеснявай, Вълчо! Аз не се страхувам!

Момъкът продължил по пътя си и не след дълго стигнал края на гората. Щом

чул, че ламята се приближава, той застанал до едно дърво и се направил на заспал. Ламята го видяла и започнала да си отваря широко устата, за да го изяде. Той обаче скочил рязко и я намушкал с ножа си. Отрязал й главата и отишъл при царя:

-          Ваше Височество, справих се със зададената ми от Вас задача!

-          Браво на теб! Ти ни спаси от ламята и получаваш обещаната награда. Моите

слуги ще те заведат при дъщеря ми.

            Те го завели в стаята на най – горния етаж, а той, щом отворил вратата, видял едно прекрасно момиче с коси, жълти като злато. Тя била толкова красива и нежна, че щом я погледнал, мигом се влюбил в нея. След няколко дни вдигнали голяма сватба, оженили се и заживели щастливо завинаги.