Съвременни любовни романи

ЮНАКЪТ ЧАРОДЕЙ - Павлина Веселинова Николова

Здравейте, мили деца,

В приказките има много мъдрост от народознанието – т.е. от народния фолклор, от песните,поговорките, умотворенията. Приказката е пленителна, защото в нея винаги доброто побеждава и ние трябва да вярваме в него и да се борим за НЕГО!

И така…..!

 

Имало едно време едно царство. Хората в него били добри и трудолюбиви. Сеели златно жито. Прибирали богата реколта. Пеели весели песни. Обичали се, раждали деца… Живеели мирно и сговорно!

Ала един ден, кладенците, реките и изворите в това царство пресъхнали. Жажда започнала да мори хора и животни. Птиците в полет, падали на земята и умирали. Разчуло се за страшния мор надлъж и на шир.

Събрали се старейшините на съвет. Какво да сторят, как да спасят живота?  Те били видели и преживяли и хубаво и лошо, и били мъдри. Разбрали, че злото се крие в гората.  Мислили, мислили и накрая най-възрастния казал:

-          Да изпратим един юнак в гората. Гората е по-мъдра от нас, тя ще го научи как да се спасим.

            Пред мъдреците се явили много смелчаци, кой с боздуган, кой с меч, с копие и остър нож. Всеки се хвалил, че ще издири злото и ще го накаже за голямата беда, сполетяла мирните хора и плодородната им земя, но старейшините все не ги одобрявали.

            На третия ден се явил синеок момък. Поздравил, свалил калпака си, а златистите му коси се разпилели на раменете му. От пояса си извадил кавал.

-          Как ще ни помогнеш? Какво е твоето оръжие? Как смяташ да победиш злото?- питали един през друг мъдрите старци? Момъкът се усмихнал:

-          Нямам оръжие. Имам писан, меден кавал. Силата ми е в него.

-    Дай да го видим? – разглеждали го с любопитство, пипали го, смеели се.

-    Твоят кавал може да весели народа, не да убива. Какво си изрисувал на него?

-          Моята любима. Когато свиря, да я гледам. Тя ми дава сила.

-          Я ни посвири! - казал най-стария. Да чуем дали наистина е меден кавала ти.

Засвирил момъкът и всички се заслушали. Били като омагьосани. Чудната мелодия ги върнала във времето на младостта и в дните на щастие. Сълзи мокрили очите им, а следващата мелодия ги подмладила и краката им сами заиграли.

-     Добре свириш! Върви в гората и нека Бог те пази! – благословили го старците. Те повярвали, че не с оръжие, а с чародейство, с вълшебна музика, ще се победи злото.

            Настанала нощта и само луната като бяла погача огрявала пътя на момъка. Той достигнал гората, която призрачно поклащала сухите си клони.

Засвирил момъка тъжна песен. Гората въздъхнала и му прошепнала:

-     Юначе, загивам! Тревите, цветята и билките по поляните ми  увяхват! Всичките ми обитатели – птичките и животните са пред гибел. Зла сила - вила Самовила заключи изворите ми с дванайсет катинара и ги потули в хралупата на сухото дърво. Ето го, пред теб, зеленее само на върха. Помогни ми …., но внимавай! Самовилата е зла и коварна. Красива, но без капка милост в сърцето си. Тя ще долети. Вече лъха вятър от крилата и. Пази се!

Отново засвирил момъкът в ясната нощ, а кавала му свирил и говорил:

   „Излез зло, излез, облог да правим.

     Аз ще свиря ти ще играеш.

               Ако ме ти надиграеш, 

               ще ми вземеш кавала,  кавала и очите.

               Ако аз те надсвиря

               ще се продъниш вдън земя!”

 Изведнъж пред момъкът застанала вилата Самовила. С разпилени коси и разперени ръце. Разгневена и страховита. Фучала и трещяла:

-          Как смееш да ме безпокоиш посред нощ! Гората е моя и скоро и

цялото царство ще бъде мое, но искам този кавал и сините ти очи, и приемам облога!

Като призрак заиграла Самовилата. Кършила снага в буен танц под звуците на кавала. Нестъпвала на земята, а с разперени крила играела своя чуден танц. Загледал се момъкът в нея и щял да изпусне кавала, но любима, която бил изрисувал на него, му прошепнала:

-          Аз съм първото ти либе. Мене гледай! Свири!

Момъкът се съвзел. С него засвирили щурците, гората зашумяла с последните листи по клоните си. Лъхала хлад и пиела умората му, а Самовилата играе ли, играе…

            - Аз съм непобедима! Напразно се надяваш да ти дам ключовете, с които  заключих изворите! Силите ти те напускат! Спри! Ще ти подаря живота – казала коварната юда Самовила, която само чакала да избоде очите му.

            - Няма да ти се дам! Ще отключа изворите и ще запее отново живота! – отговорил свирецът като гледал любимата си.

Свирили са и са играли три дни и три нощи. Ни юда надиграва, ни юнак надсвирва.

На четвъртия ден гората изпратила росна роса. Тя паднала и не се вдигнала. Намокрили се крилата на Самовилата. Намокрили се и натежали. Замолила горската дива за пощада.

Доброто сърце на юнака щяло да отстъпи, но любимата от кавала пак му продумал „ Не и вярвай! Тя ще избоде очите ти, ако спреш да свириш!

            Продължил да свири момъкът с нови сили, а Самовилата започнала да се смалява, смалява. Наддала див вик!Отворила се дълбока  пропаст и тя потънала в нея. Изчезнала вдън земята.

От злата Самовила останали само ключовете на заключените извори.

Момъкът не губил време. Намерил в хралупата на сухото дърво, което се зеленеело само на върха, дванадесетте катинара. Отключил ги и мигом станало чудо!

Потекли изворите! С първите слънчеви лъчи гората се разлистила! Цветята вдигнали клюмналите си главички, а билките замирисали. Птичките запели. Гората оживяла. Зарадвал се юнака. Засвирил, а гората запяла …!

            Чародеят набрал най- хубавите цветя и билки – здравец и босилек, перуника и иглика, и червено омайниче. В къщи го чакала милата му майчица и любимата Биляна. Биляна на билките кръстена.

Прегърнал момъкът любимите си жени и им поднесъл красивите букети. Засвирил с кавала хороводна мелодия.  Мало и голямо дошло да му благодари! Всички весело заиграли! Стигала му тази награда!

Царството било спасено!

Изворите утолили примрялата от жажда земя. Птиците свили гнезда. Хората отново засяли златно жито и си върнали щастливите дни!

Вълшебните мелодии  на момъка като ромон на река често се чували в тихите нощи, съпровождани от песента на любимата му Биляна.

И както се очаква, вдигнали голяма сватба! Старейшините, разбира се, били поканени. Заиграли като момци на витото хоро и всички много се смяли.

И още нещо: На поляната, в която се продънила злата сила – Самовила, поникнали големи тръни. Магаретата и козите налитали и хрупали синкавите им цветчета. После, тичали да пият вода от бистрата  река.

 

Е, народът е казал: „Който зло търси, зло намира”