Съвременни любовни романи

За ръката на ламята - Катина Георгиева

През пролет китна, след зефир леден подмладена, в земя далечна от ярко и сияйно слънце озарена нахлуха орди безчувствени и безпощадни, които вилнееха неумолимо като псета кръвожадни. Плячкосваха и опожаряваха хищнически зверовете. С покъщнина и люде безчинстваха свирепо бесовете. Успешно смогваха чудовищата гибелни и страшни чрез огън, копия и саби да творят подвизи ужасни. Палеха, стреляха, посичаха без милост и никаква тъга. Громяха варварски защитата, за да нахлуят в крепостта и завладеят мирната страна.

Терзаеше се господарят, измъчваше се самодържецът отчаян. Чудеше се, какво да стори, за да победи врага коварен. Разполагаше с войска велика, но противникът покварен както вълк според сезона умееше козината си да сменя и честта на алчните велможи за бисери и перли да разменя. Обезсърчи се монархът, усещаше, че обречен е на поражение, а народ и татковина на смелостта му се уповаваха за избавление. Ненадейно, в най-съдбовния момент по път срещна го старица и докато утоляваше жаждата на вихрогона му с изворна водица, тя издума на владетеля самоотвержен като преданакръстница:

- Известно ми е страданието ти, царю. Изпитание тежко те гнети, но чуй съветите ми мъдри и безпрекословно ги доверчиво изпълни. Съществува начин да прогониш размирниците пагубни от тук. Наясно съм, че си чувал за ламята, която зорко прелита над полята и за да засити своя неистов апетит, настървено напада ти стадата, а щом здрачът разстели своето непрогледно наметало над света, тя се кротко приютява в своето леговище от пух, но потъва в безмерна самота. Заръчвам ти, при нея смирено отиди  и за съдействие я помоли.

Изслуша момъкът старата жена и опонира ѝ със следните слова:

- Признателен съм за подкрепата ти, бабо, но наясно си, че само съзре ли ме змеицата с очи, на момента цял ще ме изпепели. Като факла ще горя от глава та чак до пети, защото тя  никого не жали и щади.

- Суровият ѝ нрав ми е познат, но е безсмислено да се страхуваш, а решително в нейното скривалище да я посетиш и без да се преструваш, предложи ѝ рамо до рамо и ръка за ръка да воювате за общото благо. За щението ти тя вече знае, но ако призовеш я лично, ще ѝ стане драго.

Вслуша се левентът в безкористната препоръка на благата жена и стремително препусна към убежището на уж бездушната ламя.

Цял ден язди неуморно, прекосявайки баири, хълмове и долини, като привечер пристигна в подножието на златовърхите скали, а в техните устои, сред пиедестал разкошен от пленителни цветя, вцепеняваше със своята огромна паст бърлогата на саможивата змия.

Влезе храбрецът в пещерата, вярвайки, че стопанката го вече чака, но установи, че домакинята я няма и дръзко вмъкнал се е без покана. Тогава предпочете навън да я изчака и както при гостоприемството етиката морална повелява, възпитано да ѝ се представи и за отзивчивостта ѝ искрена да я прослави. За беда стопанската ненадейно долетя и той с изумление и невероятна изненада видя я, как от страшилище в хубавица дивна се магически преобразява.

Поразен остана от изяществото ѝ героят и мигом онемя. С обаянието си сърцето му плени чрез тайнствотона любовта и без да подозира за смутителя в дома си, реши тихо да се сгуши в непорочното си ложе от мъх гъши и зеленина, когато внезапно орловият поглед на чародейната мома долови тутакси бунтаря, без свян осмелил се да прекрачи на девствената ѝ обител прага. На часа красавицата се ядоса и гневът ѝ явен беше на път да я въплъти от великолепното момиче в ламята, изригваща жупел и искри. С цел необузданото ѝ възмущение да потуши, самонадеяността си монархът побърза да оневини. Мъжествено застана пред нея той и в името на каузата народна заговори ѝ смирено, рискувайки живота свой:

- Извини ме и за нескромността ми видна не съди ме, а разбиране човешко към бремето ми прояви. Злощастна участ поданиците мои ги грози и като повелител техен за опора дошъл съм да те моля, от гибел сигурна ги ти спаси, а в замяна отдавам ти другарство неприкосновено и ръката моя. Щом зърнах те, с очарованието свое тутакси ме покори и копнея безутешно за мен да се омъжиш ти. Предлагам ти задружно общия ни враг да победим и предишната хармония в държавата да възцарим.

Сантименталната му реч дълбоко девойката разчувства и без излишно да се колебае и ослушва, прие наравно с повелителя достоен господарството да брани и след крайния триумф съпруга вярна да му стане. Тогава превърна се в ламята и заедно с юнака поведоха многобройната войска за сражение с врага. Всички вкупом връхлетяха върху ръмжащите чакали и разгромявайки ги люто чрез пламъци, ентусиазъм и стомана, постигнаха успешно победата желана. Изпъдиха узурпаторите, заточвайки ги вдън земя, след което отпразнуваха спечелената свобода и честит царят се венча за човеколюбивата ламя.

Двамата живяха дълго и щастливо, управлявайки страната състрадателно и справедливо, въпреки че животът им чудесен и романтичен като грациозен танц лиричен не винаги оказваше се песен и през земния им път релефен в нужда винаги отзоваваше се радушната старица, която отколе закриляше блестящата царица.