Съвременни любовни романи

ЩУРЕЦ СВИРЕЦ - Елена Динова

Свири щурецът кривокрак,

в падналия нощен мрак.

Дочу го малката мушица,

разигра се ръченица,

дочу го пъргавата мравка,

закичи се с незабравка,

заситни ръченица

до щастливата мушица.

 

Свири щурецът кривокрак,

подпрял се на дебел кривак.

Отдалече се зададе Лиса,

веселбата помириса,

с кърпичката снежно - бяла,

хоро подкара като хала.

Напред, назад се озърта,

грациозно крак превърта,

от щастие засияла,

вее кърпичката бяла.

 

Меца доста наедряла,

тича към хорото пощуряла,

разлюля наоколо земята,

падна в изнемога на тревата.

До хорото се довлече,

свали тежкото елече,

стъпката веднага схвана

и хорото тя подхвана.

 

Вълчан слезе от балкана,

нареди се до Мецана,

на ухо нещо й подмята,

върти се и се  премята.

След него Бухльо учената птица,

на хорото е до стара кукувица,

до тях Зайко Бързобежко,

държи се за Ежко-Бежко.

Всички животинки мили,

една до друга са се наредили,

накрая в пъстрата редица,

подскача рижа катерица.

 

Свири щурецът кривокрак,

преоблякъл се във фрак,

до него бобърът - тенор,

по въпроса няма спор,

вживял  се е във свойта роля,

лее топъл глас на воля.

Бобърът добре се изявява,

хорът животински му припява,

а щурецът свири и не спира,

цяла нощ ги провокира,

с цигулката, с  тамбурата,

на всеки сгрява той душата.

 

Свири щурецът до забрава,

вятър, дъжд не го смущава,

за света напълно глух,

щурецът целияте в слух.

Чак сутринта се погледна:

"Май ще трябва да полегна,

не, че свиренето ми дотегна,

но на съня ще трябва да наблегна."