Съвременни любовни романи

ХРАБРОТОБУХАЛЧЕ - Елена Динова

Рано сутринта в гората,

бухалчето скочи на тревата,

на дървото  му дотегна да седи,

от високо  всичко да следи.

На разходка тръгна из гората,

да потърси свраката крилата.

Ще отиде надалеч,

но му трябва лъскав меч.

Готов за подвизи геройски,

на свраката той рече свойски:

- Днес потеглям  към баира,

меч лъскав да ти се намира?

В геройски подвизи ще вляза,

на пътя прашен щом изляза,

ще сe бия с меч или със шпага,

защо не със сопа и тояга.

Крадците от гората ще изгоня

в дън земя ще ги прогоня.

 

- Намерих вчера в един двор

спица лъскава от мотор.

Може да ти стане шпага,

мисля, че ще ти  приляга.

Мога  да ти дам и дрешка,

от простора на баба Снежка,

уши я тя за внучето си Тони,

това са новите му  панталони.

Имат цип и бели копчета,

отпред са с две малки джобчета.  

Те са на квадрати сини и червени

с презрамки две са украсени.

 

- Искам да се  бия със крадците,

а крадлата била ми  пред очите.

От простори и дворове щом крадеш,

първа боя свраке, ти  ще изядеш.

- Не крада а само взимам,

искам и аз да го имам. -

рече свраката озадачена,

гледайки към бухала смирена.

- Тогава всичко аз ще върна,

в добра сврака да се превърна.

Пример да съм за децата,

с добро да ме запомнят във гората.

От коритото на леля Гуна,

бе откраднала сапуна,

от магазина на  леля Данче,

бе задигнала бурканче.

Мънисто шарено от кака Пепи

и бели камъчета - две шепи,

подарени от бащата на Марина,

за двора в детската градина.

                                                             Най – доволен беше батко Тони,

намери новите си панталони,

на простора закачени,

така както са били  прострени.

Свраката както му е ред,

върна кражбите безчет,

остави всичко по местата,

успокои й се душата.

 

В гората мълва се понесе

и крадците тя разтресе.

Имало храбрец в гората,

погнал крадливата сврака.

Завайкаха се те какво да правят,

от храбреца как да се избавят.

Ще посетят свраката креслива,

да я разпитат докато е още жива.

 

- Бягайте докато е още време,

от бой душата ви ще вземе,

не може нищо да му сторите,

камо ли да го преборите. -

уж тъжно рече свраката креслива,

а иначе им се присмива.

Хукнаха крадците без да се обърнат,

в гората не смеят да се върнат.

 

Свраката и бухалът живеят във сговор.

До ден днешен помежду им няма спор,

светът горски ги боготвори,

радва се и им благодари.