Съвременни любовни романи

ЗИМНА ПРИКАЗКА - Елена Динова

Сняг на парцали заваля,

гората  цяла побеля.

От студ със клюна си затрака,

хитрата креслива сврака.

Къщичката й  нова,

още не е готова.

Цяло лято с Лиса я строиха,

криво-ляво я покриха

и след това се разделиха.

 

Снегът продължава да  вали,

свраката той пощури,

затрупа й комина,

запуши новата камина.

Притекоха се всички от гората,

на помощ на черната сврака,

къщата й да довършат,

добро дело да извършат.

Лиса  щом разбра това,

тутакси дотърча,

да помогне и тя се  включи,

та всичко скоро да приключи.

 

След два дни и готово,

покривчето чисто ново,

със керемиди подредено,

усмихна се успокоено.

Сега комина Мечо прави,

реди го със тухли здрави,

замазва ги със вар

като истински зидар.

Снегът продължава да вали,

Вълчо вратите с мерак подреди.

Лиса отстрани му помага,

пирони в лапата му  слага.

Бобърът прозорците нарежда,

Меца мило го поглежда,

после и тя ще помага,

пердета тънички  ще слага.

Зае се катеричката със двора,

фенери тя постави върху бора,

скоро  Дядо Коледа щом  мине,

да види входа, да не го подмине.

 

На пръсти дните Мечо си брои,

сепва се:" След два дни,

дали подаръци ще донесе в тъмата,

Дядо Коледа като пристигне във гората?"

Да получи влак-стрела,

Мечо сам си пожела.

До Дядо Коледа писмо изпрати

и написа своите координати.

Коледа е! Камината е запалена,

разлива се топлина алена,

топличко  е вече в къщи,

свраката престана да се мръщи.

 

Дружината е тъжна отзарана,

всеки от леглото рано стана.

Дядо Коледа ги е забравил,

подаръци не е оставил.

Рано сутринта отива

катеричката скоклива,

да се поразходи из гората,

да поплаче тихо под елата.

Скок-подскок и вижда тя

под вековната ела,

два чувала изоставени,

помисли да не са забравени.

 

От чувала се подава

малка муцунка кафява,

с надпис върху етикета:

"За Бобърко е предмета."

С червени ленти закрепена,

във кутия украсена,

красива кукла й се смее,

бележка мъничка тя вее:

"За Катеринка работлива

да си играе с мен, когато си почива."

- Подаръци от Дядо Коледа са това.-

катеричката се засмя.

Бързо тя при бухала притича,

най-учената във гората птица,

да го попита, какво да сторят,

как с чувалите да се преборят.

 

Бухалът - птицата крилата

бързо слага очилата,

трябва малко да помиси,

нещо умно да измисли:

"Да продължи ли снежната пъртина,

 до входа чак, със снегорина?

 Дали да не извика Ежко,

с пикапа няма да е тежко? "

Бухалът въздиша:

-Вест на Ежко трябва да напиша.

 

Работната дружина,

други планове пък има,

чувалите сама пренася

и в свракината къщичка ги внася.

За вечерта животнитсе готвят,

вкусни ястия приготвят,

трапезата да подредят,

на топло да се подслонят.

След вечерята и  кръшното хорце,

подаръците Бухльо ще им раздаде.

Ех,че весело ще е и тази зима,

подаръци от Дядо Коледа ще има!