Съвременни любовни романи

НАСЛЕДСТВОТО НА НАЙ-МАЛКИЯ СИН - Димитър Димитров

Имало едно време работлив селянин, който се трудел неуморно от зори до мрак. Почивал единствено в неделните дни или на големите празници, но иначе никога не стоял със скръстени ръце. Стопанството му разраствало и когато остарял, той притежавал голяма къща, магазин и няколко ниви.

            Една есен, след като прибрали реколтата, мъжът почувствал, че силите му намаляват и решил да разпредели навреме имота между синовете си. Домът оставил за цялото семейство, на най-големия предал търговията, на средния – земята, а когато стигнал до последния, бащата се замислил. Младежът искал да учи в града, а всички пари били вложени в земя или стоки и нямало какво да се отдели. Накрая възрастният мъж отредил една ливада, недалеч от планината, като се утешил с мисълта, че сина му ще се труди усърдно и сигурно ще спечели пари за образованието си.

            След подялбата братята тръгнали да огледат придобивките. Най-големият посрещнал първите купувачи, средният се отправил с каруцата на нивите, а най-малкият закрачил пеш към скромното си наследство. Заварил парче земя, недокоснато от човешка ръка, покрито с бурени и с тръни. Обиколил го и умувал колко пари може да спечели, ако го продаде, за да иде в града и да се учи. Докато размишлявал, край него минал дървар с подпалки за селото.

- Какво се чудиш, побратиме? – запитал той. – Запретвай ръкави, че работа те чака…

            - Мисля, - отговорил младежът, - дали някой няма да купи парцела…

            - Тая ливада – отрязал дърварят, - и без пари да я дават, никой няма да я иска!

            - Защо?! – учудил се най-малкият брат.

            - Много е камениста... Който се захване да насади нещо, ще види зор!

            Младежът се прибрал у дома, взел мотика и се завърнал на мястото. Слънцето преваляло, но той започнал да го обработва. Първо разчистил тръните, после замахнал към земята. Веднага се натъкнал на камъни, които събрал търпеливо. След около час натрупал цяла купчина край синора. Той се трудил усърдно няколко дни, но напредвал бавно заради стотиците камъни, които излизали в нозете му. Вечер, докато вървял към дома, най-малкият брат тихо прошепвал: „Боже, помогни ми в работата! Господи, не ме изоставяй!“ Повтарял молбата си постоянно.

            В неделя, докато траела църковната служба, той я пошепвал тихо сред богомолците. Когато литургията завършила, изчакал свещеника за съвет. Добрият старец  го окуражил, казал му да не се отчайва и обещал да се помоли за него.

            Успокоен, младежът започнал работната седмица от зори. Трудил се толкова дълго, че вечерта, преди да посегне към гозбата, той се отпуснал на миндера, за да отдъхне няколко минути. И кой знае как се озовал отново край имота. Сред ливадата се разхождал прекрасен мъж, с руси къдрици и в бели дрехи. Непознатият благославял земята със зелена китка. Странна светлина проблясвала зад гърба му и младежът не можел да разбере дали това е сияние, или са криле, израсли на раменете му.

- Мястото е добро! – усмихнал се посетителят, след като свършил с поръсването. – В него се раждат хубави картофи! Разкопай  го  още сега и събери реколтата, а напролет засади част от тях. Ще имаш богат урожай и достатъчно пари за училище!

- Кой си ти?! – запитал учуден най-малкият брат.

- Гавриил, - отвърнал онзи и изчезнал.

Младежът подскочил стреснат и се пробудил. Едва сега разбрал, че проспал нощта, седнал край масата.

В селото пропявали трети петли. Той едва дочакал да съмне, пъхнал парче хляб в торбичката си и хукнал към ливадата.

Близката гора шумяла от вятъра. Есента напредвала, но, кой знае защо, се чували птичи гласове, сякаш е пролет. Върху синора, вместо камъни, стояли купчини картофи. В разкопаната земя белеели още няколко. Най-малкият брат грабнал два-три и побягнал обратно.  Когато стигнал до дома, всички вече били на работа. Младежът впрегнал каруцата уж за малко, но я върнал едва след пладне, пълна с картофи. Докато се прибирал в селото, той водел бавно конете по пътя и им давал почивка от време на време. Когато  разтоварил реколтата в двора, братята му не повярвали на очите си. Баща им не бил стъпвал от години там и не знаел кой може да сади нещо в чужда земя.

Най-малкият син събирал няколко дни картофите. Новината се разчула из село, съседите надничали в двора и гледали учудени купищата, които младежът прибирал в избата.

Той отделил необходимото за дома и за посев и се отправил към града. Когато пристигнал с първата каруца, влязъл в църквата край пазара, купил дебела свещ и коленичил пред олтара. От иконостаса, изписан с позлата, го гледал лика на архангел Гавриил.