Съвременни любовни романи

Дракончето - Мирослава Скарлату

Живял някога един цар. Той бил много добър, обичал много своите подданици и животните. Царството му било разположено високо в планината, хората се занимавали със животновъдство, но били много бедни.

Един ден царят тръгнал сам на лов. Избрал най-добрия и бърз кон, запасал най-острата си сабя, взел ласо, лък и стрели и тръгнал. Навлязъл много навътре в гората и успял да хване два заека. Зарадван продължил по една пътека която водела високо в планината. Вървял, вървял, а пътеката го водела все по-високо и по-високо. Царят бил любопитен къде ще го отведе за това не спирал да върви. Денят преминал, започнало да се свечерява, а пътеката не свършвала и царят не спирал да върви. Късно през ноща стигнал до една пещера и влезнал вътре за да пренощува. Пещерата била огромна с многобройни малки и големи сталактити и сталагмити. Каква била изненадата на царя, когато в дъното на пещерата видял малко драконче. То било със синъо-зелено люспесто тяло и опашка, малки лапички със заострени ноктенца и главичка която приличала на крокодилска. Дракончето било само, а наоколо не се виждали следи от други дракони. Щом видяло царя дракончето понечило да се скрие, но нямало къде и затова започнало жално да скимти. Царят, който разбрал, че го е уплашил извадил от торбата си единя заек и му го хвърлил. Дракончето лакомо започнало да яде. Тогава царят му дал и другият заек. Щом се нахранило доволно дракончето се уригнало и от устата му излезли... множество малки и големи цветни балончета. Те се издигнали на високо към тавана на пещерата и се пукали, а от тях се посипвали ... жълтици. Скоро пода на пещерата се осеял със жълтици. Дракончето станало, замахнало с опашката си, събрало ги на един куп който го побутнал към царя. Царят бил толкова замаян от цялото това зрелище, че не можел да се помръдне от изненада. Но щом видял купчината със жълтици пред него много се зарадвал и ги прибрал в торбата. След това се приближил и погалил дракончето по люспестия му гръб. То притворило очи и бавно замъркало. От този ден нататък царят идвал всеки ден в пещерата хранел дракончето с дивеч, галел го, говорил му, а то радостно мъркало, уригвало се и давало жълтици на царя.

Не след дълго царят си направил голям и нов палат. Раздал и на своите поданици жълтици, за да си построят и те нови къщи.  Царството забогатяло и се прочуло. Хората започнали да живеят по добре и спокойно. Така минали много години царят остарял, а дракончето си останало все така малко. То всеки ден чакало своя приятел да дойде в пещерата, да го нахрани и да си поиграе с него.

Един ден беден дървар от съседното царство видял царя в гората и тайно го проследил. Той видял как владетелят влиза в пещерата и как нахранил дракончето. А когато видял жълтиците, черна завист се загнездила в сърцето му, замъглила съзнанието му и той решил да убие царя и да вземе жълтиците. Без много да му мисли се приближил незабележимо до царя и замахнал със секирата си. Точно тогава дракончето  се нахвърлило върху дърваря и му захапало крака. Мъжът извикал от болка и побягнал. За съжаление от този ден нататък дракончето изчезнало от пещерата и царят повече никога не го видял.       От тогава щом някое царство забогатявало хората казвали, че царят им се грижи за златно драконче.

Мили деца, ако вие някога видите малко синъо-зелено драконче да живее в пещера, не се плашете, нахранете го, станете приятели, може то да е вълшебното от тази приказка и да ви даде куп жълтици.