Съвременни любовни романи

ВЪВ ВЪЛШЕБНАТА ЛАМПА - Филиз Палаз, 14 г.

 

 

Живяло някога момиченце на име Бони. То и семейството ѝ били жители на град Ню Йорк, но решили да се преместят в малко градче, където животът им няма да е толкова забързан. Избрали Мистик Фолс – град във Вирджиния. Купили си къща, намерили си работа, записали Бони на училище и се преместили.

Новата къща била доста голяма, но и потънала в прах, защото от много време никой не я обитавал, нито поддържал. Бони започнала да разглежда новия си дом и си избрала стая. После се качила на тавана, където намерила няколко кашони, потънали в прах. Един от тях ѝ направил особено впечатление – оказал се пълен с играчки!

Сред тях момиченцето открило старинна лампа. Бони наскоро прочела приказката за Аладин и затова започнала да търка лампата с надеждата при нея да дойде джин, изпълняващ по три желания. Но вместо той да дойде при нея, тя отишла при него!

Озовала се в лампата. Вътре било просторно и интересно като в арабски палат. Джинът тъкмо започвал да обядва. Масата пред него била отрупана с всякакви вкусотии. Щом домакинът забелязал момичето, продумал:

– Не може да бъде! Гост! Гост! Не съм имал гост от 300 години! Ела, дете, седни и си похапни! Щастлив съм от появата ти, защото надеждата ми за гост умря преди 200 години.

Джинът (който изобщо не бил страшен) и Бони обядвали, а през това време провели много интересен разговор:

– Разкажи ми, дете, как се озова тук – попитал джинът.

– Със семейството ми се преместихме в тази къща. Лампата ти беше в един кашон на тавана. Потърках я, магията сработи и се озовах тук!

– Аха, разбирам. Коя дата сме днес?

– 16 август, 2018 година.

– Уау! Времето минава бавно, когато си сам – казал джинът с нотка тъга.

– Ти... изпълняваш ли желания? – не се стърпяла да го попита Бони.

– Да, по три. Честно казано, ми се иска да не можех...

– Но защо?

– Защото винаги, щом някой попадне тук, си пожелава две неща, а с третото желание се измъква оттук. Толкова съм нещастен сам! Иска ми се или да изляза от лампата завинаги, или някой да остане с мен тук завинаги. Но това е невъзможно...

– Аз не мисля така! Вече реших какво ще бъде първото ми желание.

– И то е…

– Двамата с теб да излезем заедно оттук!

– Наистина ли ще го направиш за мен?

– Разбира се!

– Ами хайде тогава! Да се махаме оттук!

Бони и джинът Енцо засияли силно и се озовали на тавана. Побързали да се скрият в стаята на Бони, за да не ги забележи някой.

– Как да те представя на родителите си? – попитало момиченцето.

– Като нов приятел.

– Ами в училище?

– О, не! Няма да ходя на училище! Забравѝ!

– Но защо?

– Защото е рисковано. Ако децата разберат какъв съм, ще ме преследват за желания.

– Добре, убеди ме. А къде ще живееш?

– На тавана, естествено!

– Щом за всичко си помислил, ела да те представя на родителите си. Тъкмо ще вечеряш с нас!

Бони и Енцо слезли долу. Родителите били гостоприемни – поканили госта да вечеря с тях. После всички си легнали. Джинът се промъкнал под леглото на момиченцето, за да си говорят.

– Какви са другите ти желания? – попитал той.

– Още не съм решила.

– Добре тогава. Заспивай! Утре ще бъде страхотен ден!

И двамата заспали дълбок сън.

 

На другия ден излезли навън да си играят, но се случило нещо странно: Енцо започнал да изчезва! Останал с половин ръка. Двамата отново забързали към своето скривалище – стаята на Бони.

– Какво става? – попитала Бони.

– Може би започвам да изчезвам, защото не съм в лампата.

– Не можем да те върнем там!

– Нямам време, Бони. Кажи какви са другите ти желания, преди да си отида!

– Добре, добре. Първото е да се върнеш в лампата, за да не умреш, а второто е да не си сам в нея!

И точно след тези думи Енцо се върнал у дома си. Бони се разплакала, защото той бил единственият ѝ приятел в новия град...

Но после намерила бележка на леглото си, в която пишело: „Благодаря за всичко, Бони!“

Енцо наистина не останал сам – в лампата заживял още един джин, а Бони открила нови приятели в училище.