Съвременни любовни романи

Ловецът и вълкът - Камелия Николаева Йотова

 

Много, много отдавна, преди хората да дойдат по местата, в които живеем днес, тук са живели вили, самодиви, русалки, змейове и много други същества.

Някои казват, че те още живеят тук, но не се показват на хората или приемат човешки облик, за да не бъдат разпознати.

Преди години обаче, те не се криели, както сега.

В онези далечни времена, близо до една вековна гора живеел смел ловец, който изхранвал с лов болните си родители и по-малките си братя и сестри. Общо седем деца имало семейството – петима братя и две момичета. Родителите обаче не можели повече да се грижат за децата си, защото се разболели и легнали на легло. Тогава най-големият син  – младеж на 17 – 18 години, хванал лъка на баща си и започнал да се грижи за прехраната на семейството. Двете момичета пък поддържали домакинството и се грижели за по-малките си братя и за родителите си. Тежък бил животът им, но децата се обичали и се подкрепяли взаимно, а трудностите ги сплотявали още повече.

Един ден най-големият син преследвал елен и навлязъл толкова навътре в гората, колкото не бил влизал никога преди. Докато се усети, паднал мрак и той бил принуден да остане да лагерува сред дърветата. Много се бил отдалечил и нямало как да се върне до къщата.

Качил се момъкът на едно дърво и легнал да спи. Посред нощ го събудили момински гласове. Отворил той очи и що да види – между дърветата седели и си говорели чудно красиви девойки, облечени в бяло, с дълги до земите коси. Това били самодиви.

Когато се размърдал, самодивите го усетили и със смехове го поканили да слезе при тях на земята. Той се позасрамил, че са го изненадали така, но слязъл долу, седнал при тях и си говорили чак до сутринта. Те го питали различни неща и без да се усети, той им разказал за живота си и за семейството си.

Самодивите го съжалили и решили да му помогнат. Те изпратили при него един вълк, който започнал да ходи на лов с него като куче. Когато започнал да ловува с вълка, младежът започнал да хваща повече дивеч. Семейството започнало да се храни по-добре, дори оставало по малко от месото и по-голямата сестра започнала да ходи до града, за да го продава и да купува лекарства за родителите и дребни неща за сестра си и братята си.

Младежът станал другар със самодивите, а една от тях му харесвала повече от другите. Поискал я той за жена, но тя не се съгласявала, защото не искала да напуска гората, в която живеела. Постепенно обаче и тя го харесала и двамата се оженили. Преместила се да живее при него.

Още когато видяла родителите му, самодивата разбрала, че болестта им е причинена от зла магия. Тя знаела, че магията може да бъде развалена, но трябвало да се донесе лунно цвете, което растяло на върха на една планина през девет земи в десета. Младежът веднага се приготвил и тръгнал на път, а самодивата останала да се грижи за семейството му.

Дълго вървял младежът, докато стигнал планината, на върха на която растяло лунното цвете. Вълкът през цялото време не се отделял от него, но сега го напуснал и изчезнал. Натъжил се младежът, но си казал, че звярът си е звяр и продължил напред сам. Вървял, вървял, но върхът си изглеждал все така далече, а младият мъж се изморил. Вече притъмнявало, затова той решил да спре и да нощува там, където се намирал, а на сутринта да продължи нагоре.

През нощта към младежа се приближил страшен звяр, какъвто човек не бил виждал. Той живеел в планината и пазел лунното цвете. Звярът щял да го разкъса, когато изневиделица се явил огромен мечок, който влязъл в бой с чудовището и го разкъсал. След това мечокът се обърнал към ловеца.

Младежът помислил, че огромният мечок ще го нападне, но вместо това мечокът проговорил с човешки глас:

-                 Не се страхувай – казал мечокът. – Изпрати ме твоят приятел вълкът, за да ти помогна. Той би останал да се бие, но силите му нямаше да бъдат достатъчни, за да победи чудовището. Той тръгна напред, за да ти остави следи, по които трябва да вървиш, за да откриеш лунното цвете. Без неговата помощ, и сто години да обикаляш, няма да намериш това, което търсиш.

Младежът му благодарил, а мечокът се обърнал и си тръгнал.

На другата сутрин младежът продължил пътя си, като следвал следите на вълка. Изкатерил се до върха, и останал да чака там нощта. Лунното цвете цъфтяло само под лунните лъчи и самодивата му била казала, че трябва да го изчака да разцъфне, преди да го откъсне.

Отново паднала нощта. Появили се бледи сияния. Целият връх бил покрит с лунно цвете. В полунощ то отваряло цветчетата си, които сияели като малки звездички по земята.

Зарадвал се младежът и набрал букет от цветето. На следващата сутрин тръгнал обратно и много бързал. Искал час по-скоро да го занесе у дома.

Когато се прибрал, сестричките и братята му много се зарадвали. Самодивата взела билката и направила отвара, която дала на родителите му. Още щом отпили по глътка от нея, майката и бащата оздравели. Самодивата била много щастлива. Децата също се радвали.

Появил се изневиделица и вълкът, който самодивите били изпратили с младежа. Той се превърнал в млад и красив момък, който им казал, че със същата магия бил омагьосан да ходи в образа на вълк, докато магията не бъде развалена. Той много харесал по-малката сестра и я поискал за жена. Скоро вдигнали още една сватба. След това младото семейство заминало към земите на принца.

Самодивата останала да живее с ловеца и двамата били много щастливи. Народили им се деца, които били чудно хубави и умни, растели бързо и никой в училище не можел да се мери с тях по ум, по сила и сръчност. Минало се малко време и една вечер пред вратата спряла карета, от която слязъл един снажен благородник. Той им казал, че е приятел на принца, който бил омагьосан да броди като вълк. Той също бил омагьосан – да живее в образа на мечок, докато някой не дойде да бере от лунното цвете. През това време, докато той бродел като мечок, царството му било завладяно от зъл магьосник, но сега вече царят го бил убил и си бил взел властта обратно. Той поискал другата сестра за жена и предложил всички да отидат да живеят в неговия дворец. Ловецът щял да води войските му, а по-малките му братя щели да се учат и да заемат подходящи длъжности.

Ловецът се съгласил. Скоро той, заедно с жена му – самодивата, родителите и братята му се преместили и заживели щастливо в царството на царя-мечок. Сестрата, която била омъжена за принца-вълк, вече имала две момченца, скроро и другата сестра, която се оженила за царя-мечок, станала майка на две прекрасни близначета – момче и момиче.

Така цялото семейство живяло дълго и щастливо.

 

10.03.2019 г.