Съвременни любовни романи

Невена - Даниела Емандиева

 

 Живяла нявга преди сто лета

в къщурка схлупена в гората,

в полите на Родопа планина

девойка бедна, ала по душа богата.

 Възпитана да вади хляба си с честен труд,

тя сутрин ставала преди да съмне.

В обора влизала при ваклата овца

да я нахрани със сено преди да тръгне.

 Земята в курника посипвала с просо,

а кравите изпращала на паша.

В огъня поставяла дърво

и замирисвало на сиренена каша.

 Дворчето помитала с метла,

замесвала пшеничена погача,

втасала я слагала в пещта

да има хляб за малките ѝ братя.

 Пепеляво русата коса

прибирала под хубава забрадка,

върху дългата си ленена пола,

прилежно вързвала престилка малка.

 Нахлузвала галоши на крака,

в бохчата слагала вода и питка,

с мотика тежка в ръка

към къра се запътвала самичка.

 На нивите на чорбаджи Иван,

присъединявала се към раята.

По пладне връщала се у дома,

прегръщала невръстните си братя.

 След смъртта на техния баща

от мъка майка ѝ се поболяла.

Не минало и месец от смъртта

и тя последвала го в безкрая.

 Един ден из селото се слух понесал,

че чорбаджи Иван на смъртен одър легнал.

Преди да се спомине искал

невеста на сина си да намери.

 Поканил всички неомъжени моми

на вечерната забава на мегдана.

Накипрени момите на часа

отзовали се на чорбаджийската покана.

 Единствено осиротялата Невена

дошла със дрипава премена.

Прихнали от смях момите

и засрамили бедното момиче.

 Със сълзи на очи и омерзена

хукнала обратно към дома Невена.

Минавайки край чорбаджи Ивана,

в дрипите крака оплела.

 Преди да падне на земята

в обятията си я взел Никола.

Погледнала към него засрамена,

а сетне свела поглед към краката.

 Запленен от тази красота

Никола я обикнал на часа.

Хванал той Невена за ръка,

представил я на болния баща.

— Това е моята невеста, чорбаджи,

за нея татко аз ще се оженя!

С благословията на чорбаджи Иван

Никола се оженил за Невена.

 От завист селските моми

проклели тежко клетата Невена:

„ Да няма рожби, в ада да гори,

задето булка стана на Никола!”

 Но Господ клетвите не чул,

дарил Невена с мъжки рожби.

Научила невръстните си синове

да бъдат честни, да не бъдат горди.

 Да уважават другите в добро и зло,

да бъдат винаги учтиви.

На никой да не причиняват зло,

да не бъдат завистливи.

 Пораснали добри деца,

закърмени със вярата в доброто.

Изтръгнали от хорските сърцата

завистта, изкоренили злото!