Съвременни любовни романи

Вълчо в горската комуна - Даниела Емандиева

  Постъпил Вълчо в комуната в края на гората, за да опита да излекува зависимостта си към овцете. Решил, че вече е крайно необходимо да се откаже от лова на рунтавите четирикраки. Трудното решение взел преди седмица, когато едва отървал кожата си след неуспешен опит да открадне току - що новородено агънце от стадото на бай Иван. Двете каракачански овчарки го погнали и за малко не го убили. Ранен, но все още жив, тригодишният вълк се скрил в гората и докато ближел рани осъзнал, че повече не може да живее на ръба.

  Разпитал някои от обитателите на гората за условията в комуната и когато разбрал, че повечето от посетителите ѝ са се излекували, решил да опита и той. Взел малко храна за из път, сбогувал се с бялата вълчица, майката на синовете му и тръгнал към края на боровата гора, където била построена горската комуна. Пътуването до там му се сторило твърде дълго, тъй като често спирал да почива. Раните на хълбока, които му отворили овчарките не му позволявали да се движи по - бързо.

  Стигнал в комуната късно вечерта. Почукал на дървената порта и зачакал да му отворят. Не след дълго вратата му отворил огромния кафяв мечок. Изненадал се вълкът да види точно него на това място, но си замълчал. Знаел за набезите му в селото и за ловната дружинка, която го търсила под дърво и камък дни наред.  Вълкът се настанил в стаята, която му показал мечокът и уморен от дългия път заспал на мига.

  На следващата сутрин го събудила една много симпатична медицинска сестра. Още щом я зърнал, вълкът показал ноктите си и започнал да се облизва. Забравил за какво е тук, той казал на овцата, пременена в медицински одежди:

  — Изглеждате прекрасно, госпожице и ухаете чудесно! - острото му обоняние бързо усетило овчата миризма.

Овцата не обърнала внимание на думите му. Оставила закуската му и излязла от стаята. Нахранил се вълкът и решил да се поразходи из комуната. Видял в двора големия мечок и решил да си побъбри с него. Разприказвали се и от дума на дума вълкът разбрал, че събеседникът му е преодолял зависимостта си за три месеца. Не само, че бил чист от толкова време, но и му предложили работа като охрана на комуната.

  — Трудно ли ти беше? - попитал го вълкът накрая.

  — Най - трудна е първата седмица от престоя тук. След това организмът привиква към новите условия на живот.

  — Честно да ти кажа не съм сигурен дали ще се справя с това предизвикателство - умислен му отвърнал вълкът.

В съзнанието му изникнал образа на медицинската сестра. Вълкът преглътнал и продължил:

  — Сестрата, която ми донесе закуската тази сутрин беше повече от прекрасна! - облизал се вълкът.

  — Точно в това се състои лечението - започнал мечокът - в твоя случай да те обслужва тази вакла овца. Лисана я обслужва една наперена кокошка, а мен навремето ме обгрижваше една млада коза. Целта е да спреш да гледаш на овцата като на плячка. Аз се справих, Лиса е на път да го стори, ти също ще успееш! - потупал го приятелски мечокът.

  Първата седмица от престоя на вълка преминала много тежко. Всяка сутрин едва се сдържал да не се нахвърли върху прекрасната овца. На втората седмица нещата започнали да си идват на мястото. Започнал да усеща все по - малка нужда да се нахвърля на сестрата, а в края на първия месец вече изобщо не му правело впечатление присъствието на овцата в стаята му. След два месеца в комуната трябвало да положи изпит и ако го издържи, можело спокойно да си върви.

  Когато тръгнал обратно към дома си, се чувствал много добре. Нямал търпение да се прибере при синовете и жена си. По пътя забелязал стадото на бай Иван. Овцете пасяли кротко, а двете овчарки, които едва не го погубили преди няколко месеца, си почивали на сянка под големия дъб.

  Тъкмо щял да продължи по пътя си, когато овцете заблели жално. Кучетата хукнали да вардят стадото. Излекуваният вълк забелязал как негов побратим се насочва към гората с малко агне в уста. Погнал Вълчо своя побратим и спасил агнето от сигурна смърт, след което го върнал на майка му. Изненадани от постъпката му, каракачанките разказали всичко на стопанина си, а вълкът се прибрал доволен у дома. Споделил случката с агнето с жена си и тя щастливо отъркала муцуна в неговата:

  — Знаех си, че ще се пребориш с тази твоя зависимост! Гордея се с теб!

  След седмица лично бай Иван го намерил и му предложил работа като пазач на стадото. Построил му старецът колиба в съседство до тези на овчарките в двора си и настанил семейството на вълка в нея. От този ден нататък всички заживели щастливо заедно.