Съвременни любовни романи

Гора Вълшебница - Весела Алегрия

Имало едно време през девет планини в десета една гора. Но тази гора съвсем не била обикновена, а вълшебна. Всичко в нея било живо. Дърветата, храстите, цветята… дори животинките, които я обитавали, говорели на човешки език. Но не на всеки, а само на този, който притежавал чисто, добро и състрадателно сърце. Смело и жертвоготовно сърце, способно да обича истински – силно, пламенно и безусловно.

В близкото до Вълшебната гора село живеела бедна девойка – колкото красива, добросърдечна и работлива, толкова и своенравна.

Един ден докато девойката, нарамила кобилицата с менците, отивала до близкото горско ручейче за вода и си пеела весела песничка, на която пригласяли всички сладкопойни птички около нея, внезапно чула жално скимтене. Плачът, идващ от един от крайпътните храсти, бил толкова силен, че жалостивото сърце на момата не издържало и тя решила да провери какво става.

Когато приближила въпросния храст, що да види – малко, сиво зайче било заклещило лапичката си между острите зъбци на коварен ловен капан и плачело ли, плачело… А изплашеното му сърчице биело толкова учестено, че за малко да изскочи от гърдите му.

„Ой, горкичкото ми, то!“ – възкликнала девойката и веднага освободила бедното пухкаво създание. Щом го взела в ръце и започнала да го милва, зайчето разбрало, че опасността вече е преминала, успокоило се, спряло да плаче и ѝ проговорило с човешки глас:

- Благодаря ти, добра какичко, че ме спаси! – след което наострило уши, врътнало опашка и скок подскок тръгнало по своя път свободно и щастливо.

Вървяла девойката, вървяла през вълшебната гора, стигнала до ручейчето, напълнила менците с вода и си тръгнала обратно към селото. На връщане обаче внезапно чула нов плач. Този път риданието идвало от едно старо и съсухрено крайпътно дърво, чиито листа били повяхнали от жажда и позагубили ярко-зеления си цвят и свежест.

Щом го видяла, момата бързо свалила един от бакърите с вода, които носела на рамо и поляла обилно жадното дърво. Водата проникнала през почвата, просмукала се от корените му и по стъблото достигнала до клоните и листата му, вливайки им животворна сила. В миг дървото се ободрило и проговорило на момичето с човешки глас:

- Благодаря ти, добра девойко! – жизнерадостно извикало то, полюшвайки вълшебните си клони.

В този миг листата от зелената му корона се отделили от клоните и се понесли в бавен танц около стъблото, създавайки нещо като слънчева вихрушка, излъчваща мощна, ослепителна светлина.

И о, чудо! Дървото се трансформирало в дивна хубавица с дълги зелени коси, в които били вплетени благоуханни горски цветчета. Роклята, в която била пременена пък била цялата от листа, по които били накацали пъстроцветни пеперуди. А в ръката си държала вълшебна пръчица:

- Не се страхувай, дете мое! – обърнала се вълшебницата към нашата девойка. – Аз съм Горската фея!

- Но ти бешеее… ъъъ.. дърво! Не разбирам… Как?! – почудила се обърканата мома.

- Да, точно така, мила. – рекла на свой ред повелителката на гората и със слънчева усмивка на лицето обяснила. – Аз бях и повяхналото дърво, което ти съживи с вода, и малкото изплашено зайче, което ти без да се поколебаеш, избави от коварния ловен капан. Да, всичко това бях аз – преобразена!... Със сторените добрини към тези изпаднали в беда създания ти доказа, че имаш добро и състрадателно, благородно сърце, което заслужава да бъде възнаградено!... Ето, вземи тази четирилистна детелина. Освен, че носи късмет, тя е и вълшебна. Когато някой ден ти пък изпаднеш в беда, просто откъсни внимателно едно от листенцата ѝ и аз начаса ще ти се притека на помощ!

Поблагодарила девойката на Горската вълшебница за получения дар и си тръгнала по своя път.

Минало време…

Един ден до ушите на нашата девойка достигнала вестта, че царският син си търси жена. В надпреварата за сърцето му можели да вземат участие всички неомъжени момичета в царството без значение дали са от благороден произход или не. Всяка от претендентките обаче щяла да бъде подложена на няколко изпитания. Само и единствено тази, която успеела да ги премине, щяла да стане царска невеста.

Бедната, но изключително своенравна девойка, която от години била тайно влюбена в красивия принц, също пожелала да опита късмета си в надпреварата. Затова без да губи и секунда, яхнала верния си кон Вихрогон и се отправила към двореца, твърдо решена да се бори за сърцето на принца и да спечели любовта му, преминавайки успешно през всички изпитания.

Дошло време за първото изпитание.

Вечерта придворните слуги доставили в стаята на всяка от претендентките по 100 чувала пълни със смес от жито, царевица, грах и леща. Задачата на кандидатките била да разделят едно от друго зърната в четири отделни купчини: една с жито, една с царевица, една с грах и една с леща. И това трябвало да стане докато пропеят първи петли – задача почти непосилна за само човешко същество.

„Ай, ами сега?“ – завайкала се нашата девойка. – „Как ще успея да свърша всичко това и то за толкова кратко време?!“ – проплакала горчиво тя. Внезапно обаче се сетила за подарената ѝ от Горската фея вълшебна детелина, която тя предвидливо носила до сърцето си за късмет. Извадила я от пазвата си и внимателно откъснала първото ѝ сърцевидно листенце.

В миг през прозореца в стаята долетели стотици птички, пратени от Горската вълшебница, за да помогнат на доброто момиче. За нула време пернатите почистили и разделили с клюновете си зърната на четири отделни купчини. Така до първи петли нашата мома не само била стриктно изпълнила поставената ѝ задача, ами даже ѝ останали няколко часа за дрямка, докато другите претендентки едвам смогнали с работата.

 На следващата вечер дошло време и за второто изпитание, поставено от царя, което гласяло: „Ще победи тази мома, която ми изплете най-здравата нишка на света!“

Заплакала нашата девойка. Тогава обаче се сетила за вълшебната детелина, извадила я бързо от пазвата си и откъснала второто ѝ сърцевидно листенце.

В миг в стаята допълзели паяци, пратени ѝ от Горската фея и лека полека с общи усилия изплели дебела нишка, съперничеща по здравина със стомана. Така бедната девойка преминала успешно и това изпитание.

На третата вечер царицата-майка пък поискала от момите да ѝ направят възглавница. Щяла да спечели тази девойка, която сътвори най-меката и удобна.

И този път нашата девойка използвала вълшебната детелина. Щом откъснала третото ѝ сърцевидно листенце, в стаята се появили десетки пухкави зайчета, изпратени от Горската фея. Дългоухите животинки веднага започнали да се скубят, а девойката пък използвала техния пух за пълнеж на възглавницата, която тя собственоръчно ушила и избродирала. Така се получила най-пухкавата и мека възглавница на света, която особено впечатлила царицата.

На четвъртата вечер царското семейство организирало тържествен прием. На бала били поканени и всички претендентки, като всяка от тях трябвало сама да ушие роклята, с която ще се представи официално пред принца.

Нашата девойка отново извадила вълшебната детелина. Щом откъснала и последното ѝ сърцевидно листенце, в миг цялата стая се озарила от ослепителна ярка светлина, а пред нея в целия си блясък застанала самата Горска вълшебница. Само с един размах на пръчицата си, феята изцяло преобразила бедната девойка, обличайки я в разкошна рокля, изработена от най-благоуханните и красиви горски цветя. А преди да тръгне за бала на изпроводяк, вълшебницата ѝ подарила още едно необикновено цвете, което да затъкне в дългите си копринени коси.

Щом вдишал от сладкия аромат на вълшебното цвете, докато кандидатките за сърцето му се изреждали пред него една след друга, грациозно представяйки своите вечерни тоалети, принцът моментално се влюбил в бедната девойка, която освен това била преминала успешно през всички изпитания, и решил да се ожени за нея.

Вдигнала се царска сватба за чудо и приказ. Три дни яли, пили и се веселили…