Съвременни любовни романи

Шареният папагал - Анастасия Шахунова

В гората носи се мълва-

идва с багри пролетта.

Дошъл художник от далеко,

с бои и четка в ателието.

 

Щом отвори той вратата,

премете бързо стъпалата

и подля със канчето вода-

папагалът Аго долетя.

 

Пред художника наперен

заговори бързо, но уверен:

-Нарисувай моите пера,

не искам в бяло да седя.

 

Художникът присви окото

и сложи молив зад ухото:

-А кой ли цвят да избера,

помислил ли си за това?

 

-Ох,не мога да реша!

Сложи от златната боя.

Не, не, по-добре червена

и после мъничко зелена.

 

А като синьото небе

ще може ли едно перце?

И бяло нека да си имам,

сивото за човчица избирам.

 

Не спира Аго да говори,

художникът под нос мърмори.

А вънка струпаха се всички,

избират си и  те боички.

 

Щом във огледалото погледна,

с възхита мъничко приседна.

-Ах, колко хубав съм сега!

Приличам на небесната дъга.

 

Разпери шарени крила,

от радост в кръг се завъртя.

Боичките докосна без са иска,

за миг ги всичките разплиска.

 

Заля той жабата в зелено,

калинката пък във червено,

кафявото прокапа на мечето,

жълтото-на лиса по гръбчето.

 

Разтичаха се всички по полето,

събори се и ателието…

Боичките се търкулиха,

в земята бързичко попиха.

 

Бръмбари и буболечки всякакви

всички са в окраски някакви.

Ех, този шарен папагал-

направи горски карнавал!