Виртуални истории | Николина Серафимова  

Здравей,

Аз не съм това, за което се представях.

Не съм капитан на кораб, а най-обикновен моряк. Плавам повече от двадесет години. Обичам работата си и докато съм на смяна всичко е наред. Но когато почивам, не знам какво да правя. И тогава измислям най-различни дивотии. Преди да се появи интернет четях книги. А после започнах да си чатя с най-различни жени, които търсеха приятели. Така времето минаваше по-бързо. На всяка се представях с различно име, различна история и най-вече различно бе името на кораба ми. Изпращах им снимки, които събирах в интернет. Когато наближеше време да слизам на сушата, се уговарях как ще се видя с всяка от тях. После слизах и отивах при семейството си. Жена ми не знаеше, че се представям за ерген, разведен или вдовец. Даже не знаеше и че така се забавлявам. Посрещаше ме, изпращаше ме, пишеше ми по един имейл и два есемеса на седмица. Кратки: „Добре сме. Мислим за теб. Липсваш на мен и децата”. После децата пораснаха и остана само: „Липсваш ми”.

Не знам какво се е случвало с жените, на които съм писал и са ме чакали. Нямам представа как са преживявали внезапното ми изчезване. Просто изтривах профила и бях неоткриваем. Някои от тях ми липсваха, но в моя нереален и измислен свят никога нямаше път за обратно. Отварях си нови профили, намирах си нови жертви и така до следващото слизане. И всичко това до миналия ден. Когато се наспах след дълго дежурство и отворих имейла си. Видях, че имам писмо от къщи. Пишеше жена ми. Беше много щастлива, защото дъщеря ни беше срещнала любовта на живота си. И той моряк като мене. Даже капитан на кораб. И той си пристига след седмица. И колко е галантен. И какви имейли пише. Детето вече го чака с нетърпение, защото още не са се виждали. Но се познавали много добре, защото постоянно си пишели. Преди два дни й изпратил последният си имейл, в който с красиви думи й разкривал чувствата и намеренията си. И жената завършваше с: „Ще ставаме тъща и тъст или както мама казва – баба и дядо”.

Нещо ме жегна и поисках жена ми да ми изпрати имейла на „бъдещият зет”. И тя не се забави – вкъщи кипеше усилена подготовка за неговото и моето посрещане и нищо не се отлагаше за утре.

            Когато отворих имейла на „зетя”, видях собствените си писания. Оказа се, че година и половина си бях писал със собствената си дъщеря. Тя беше написала истинското име, беше писала всичко за себе си, но не я бях разпознал. А и нали си пишех поне с още десетина. Не знаех какво да правя. Бях в шок. Тази история ме удари като с парен чук. Побързах да пиша на жена си, че съм получил много добро предложение за работа на друг кораб и че няма да се прибера след този рейд. И надълго и широко й обяснявах как новата работа не е за изпускане. А и да помоля, ако може дъщерята и зетят малко да почакат. Млади са – за къде бързат. Всъщност исках да имам време да напиша на дъщеря си още няколко писма от името на бъдещия зет, за да я разочаровам и да не изживява „раздялата” ни.

            Трябваше да направя и друго – да напиша и на останалите какъв невероятен лъжец съм, да се извиня и да помоля да ми простят. Така си мислех, че ще умилостивя съдбата, детето ми да преживее по-лесно „раздялата” и да няма последици за живота й. И повече никога да не го правя.

            Затова ти пиша и на теб. Ти си лекар и психолог. Връстница си ми. Никога не реагира емоционално на постовете и имейлите ми. Няма да се изненадам, ако ми пишеш, че си ме разконспирирала и преди моето признание.

            Лъгах за името си, за работата си, за семейното си положение, но всичко друго беше истина. Истински бяха и случките, които ти разказвах. Изгревите и залезите на слънцето, които ти описвах. Всичко беше истинско. Истински са и чувствата ми към теб. Но аз имам семейство. И по моя вина то сега е в беда. Единственото нещо, което сега заема времето ми е как ще се справя с този проблем.

            Извини ме и ми прости, ако можеш!

Х.

 

***

Здравей,

Много ме трогна историята, която си ми написал. Не знам дали е истинска или поредната ти лъжа, но аз те приех такъв, какъвто си и сега за мен това не е важно. Разбира се, досещах се, че не всичко, което пишеш е истина. И не само защото съм лекар и психолог. Просто ти не можеш да лъжеш убедително. Съжалявам, че една от жертвите ти е собствената ти дъщеря. Чудо е, че си го разбрал, за да спреш с тези „забавления” по време на плаване. И да се опиташ да оправиш това, което е възможно. А и дано не е късно. Не мога да ти дам съвет нито като човек, нито като психолог. Та и аз самата съм една от жертвите ти. Не мога да извиня поведението ти, но ще се опитам да ти простя. Заради себе си! За да мога да продължа живота си напред.

            Сещам се и за нещо друго. Сега можеш да седнеш и да опишеш всички истории, които си създал през годините с чатене и писане в интернет. Хем ще си запълваш времето и няма да скучаеш, докато плаваш, хем ще се получи достатъчно поучително четиво за всички като теб.

            Простено да ти е, моряко, и се опитай да помогнеш най-вече на себе си, защото животът е много повече от убиване на времето. Ти поне имаш време да размишляваш върху това!

Б.

 

***

Абе ти за какъв се мислиш. Капитан! Що не си го начукаш, боклук нещастен! Извинявал се. Ако не беше случаят с дъщеря ти, дали щеше да се извиняваш и да искаш прошка?! Нямаше, нали? А и кой мислиш те е вземал толкова на сериозно. Дано и дъщеря ти да не се е впрягала много, много. От такива като тебе свестните нямат шанс да срещнат себеподобен. Всичко скапахте в този свят и го направихте измислен!

Пожелавам ти да се влюбиш в някоя измислена като тебе!

Е.

 

***

Толкова много време си ми изгубил, за да си запълваш времето, докато плаваш.

Ти нормален ли си?

К.

 

 

***

Не си сам. И аз като теб се забавлявах. Даже не съм жена, а – мъж. Не съм педал. Просто такива ги надушвам отдалеко в интернет и се забавлявам. Ако мога да открия сега и дъщеря ти. Или пък жена ти и да й изпратя всичките ти обяснения в любов.

П.

 

***

Мило момиче,

Пиша ти с голяма болка. Няма да се видим скоро. Може би изобщо няма да се видим. Преди да отплавам си направих пълни изследвания във Франция. Вчера получих резултатите. Рак. Предстои ми сериозна борба с болестта. Не знам кога ще завърши. А още по-малко знам как ще завърши. Затова не ме чакай! Не ти казах много неща за себе си. Не винаги бях искрен. Пази се. Не се доверявай на всеки в интернет, а и в живота.

Пожелавам ти да срещнеш истински мъж за голямата си любов!

Ти го заслужаваш!

            Х.

 

P.S.: Не страдай за мен. Не си струва. Не го заслужавам. Ще срещнеш по-добър човек.


Произведения  
  1. Виртуални истории
2. Последната история
 
Награди  
  1. Втора награда в Четвъртия национален конкурс „Любовта на края на кабела” 2015г.
2. Трета награда в Третия национален конкурс „Любовта на края на кабела” 2014г.
3. Втора награда в Никулденския конкурс на GRAMOFONA.com, Бургас, 2013г.
 
Публикации в медиите  
  1. Резултати от IV конкурс „Любовта на края на кабела“ – 2015 г.
2. Автори в аванс: Николина Серафимова
3. Никулденски конкурс на GRAMOFONA.com на Бургас, 2013г.
4. Успешен прощъпулник за Николина Серафимова с Gramofona.com
5. Морето като тематичен център в прозата на участниците в Националния конкурс “С море в сърцето"
 
Снимки/Албуми  
 
 
Видео  
 
 
Връзки