Сутрешно есе | Любка Славова  

(Написано е преди доста години, когато бях ученичка. Все пак мисля, че ще накара някои от вас да се усмихнат и затова го публикувам.)

 

Съмва се. Облаците, алени от долната си страна и сиви отгоре, спокойно плуват в светлеещото небе. Златните лъчи на изгряващото слънце разпръскват утринния здрач.

Но ти нямаш време да се любуваш на красивата небесна гледка. Ти нервничиш на тролейбусната спирка. Недоволно поглеждаш часовника си – няма ли най-накрая да дойде този тролей! Минават още пет минути. Още десет. След двадесетминутно чакане се задава един тролейбус. Само един! В него едва ли ще се съберат и четвърт  от чакащите го хора. Все пак вратата се затваря. Тролейбусът тръгва. На спирката остават повече от половината чакащи. Щастливците, проявили повече нахалство, са вътре. И ти си от тях. На следващата спирка вратите остават затворени – прекалено пълно е. Напразно шофьорът натиска копчетата. На Сточна гара вратите все пак се отварят – има много слизащи. Ти също слизаш. Днес ти липсват само две копчета от палтото. Скъсала се е и дръжката на чантата ти, но на такива дреболии ти не обръщаш внимание. Ти бързаш. Искаш да пресечеш улицата докато свети зеленото на светофара. То вече премигва, а ти си още далече от пешеходната пътека. Решаваш да премериш силите си с бягане на късо разстояние. Малко нарушаваш правилата за движение. Светва червено, но ти си вече от другата страна. Обаче спринтът не спира до тук. На другата спирка е спрял нужният ти автобус. До него има около сто метра. Ти бързо ги преодоляваш, макар че си много изморен – знаеш, че следващият автобус ще дойде минимум след тридесет минути и ти ще закъснееш за училище. Вратата не може да се затвори. Ти си третият човек извън нея. Четвъртият извиква:

Хайде още малко! Още малко! Хайде, минете навътре! Вижте колко свободно място има в средата!

-       Къде го видя това място?!

Но той „дава един лаш” и ти си вътре заедно с него. Всички имат чувството, че автобусът е разтегаем. На Централна гара чакат два пъти повече от слизащите хора. Сега съмнението се превръща в увереност: да, автобусът наистина се разтяга! Той побира почти всички!

В този сутрешен час има много пътуващи. Не само с градския транспорт. Пътуват с какво ли не – с леки коли, с мотоциклети, с велосипеди, а тези, на които целта им е близка – пеша. Някои вече са започнали работа и затова на уличното платно се виждат камиони, самосвали и дори бетонобъркачка. Шофьорът на автобуса е нащрек – друг автобус се опитва да го изпревари, завой е, а отсреща идват коли. Той внимава да не го удари. Но за нещастие не забелязва леката кола пред него, която намалява ход и почти спира.

Удар! Свистят спирачки! Ударът е лек, но малко е огънал бронята на колата. Двамата шофьори започват да се обвиняват взаимно. Ударът е станал на най-тясната част на улицата, на завоя. Движението се задръства. Чуват се клаксони. Ти нервно гледаш часовника си – след десет минути трябва да си пристигнал. Иначе ще ти пишат 1/3 неизвинено отсъствие, а ти имаш вече 2 и 1/3. До твоята спирка има точно десет минути път. Най-накрая тръгвате. Но шофьорът безжалостно разбива твоите надежди. Той вика през отворения прозорец:

-       Карай на широкото! На по-широкото ти казвам! Там ще се разправяме!

Двамата шофьори наистина спират на „по-широкото”. Но вратите на автобуса остават затворени. Ти тъжно гледаш през стъклото как минава един, после втори автобус, който може да те закара до училище. Накрая шофьорът се качва в автобуса. Ти се радваш – тръгваме! Но отново светлите ти надежди остават излъгани. Той просто отваря вратите. Хората слизат и със стегната стъпка продължават към следващата спирка. В това време те задминава още един автобус. Ето я и спирката. Отново чакаш. Вече си закъснял безвъзвратно. Все още се надяваш да ти пишат 1/3, а не цяло отсъствие. Идва пълен автобус. Ти все пак успяваш да се качиш и мислено благодариш на здравите си лакти. След десет минути мъчително пътуване – без въздух, притиснат от всички страни, с крака, превърнали се в пешеходна пътека, ти пристигаш премалял на своята спирка. Тъй като тя е предпоследна, почти всички слизат на нея. Това са все твои съученици. Загубата този път е минимална – последното копче от палтото ти. От утре ще идваш с яке – с цип. Ти тържествуващо се оглеждаш наоколо и с бодра крачка тръгваш към бялата сграда, в която учиш. Пътуването днес е продължило само час и половина.

Приятен учебен ден, приятелю!

 

Декември, 1988 г.

 

Произведението е написано по истински случай. Това беше една студена сутрин, в която пътувах към моето училище – ОМГ „Акад. К. Попов”, заедно с нашия директор Кирчо Атанасов. Той знаеше за моите литературни опити и ми подхвърли на шега, че от случката би излязло цяло сутрешно есе. Така и стана :)

За тези, които са достатъчно млади, пояснявам, че тогава за 3 неизвинени отсъствия се намаляваше поведението на ученика, а това се считаше за голямо наказание. Градският транспорт беше далеч от всяко разписание, а автобусите и тролейбусите бяха недостатъчни за град с големината на Пловдив.


Произведения  
  1. Сутрешно есе
2. ПРОСТО КОН
3. ЖИЛЕТКА ОТ БАБА
4. СИНОВЕ
5. СЛЪНЧОГЛЕДИ
6. РАЗКАЖИ МИ
7. СЪНЯТ НА ОБЛАЧНИТЕ ПТИЦИ
8. ЩЕ БЪДА РЕКА
9. ПЪТИЩА
10. ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
11. ЮЛСКО ЛЯТО
12. ЛЯТО В КАЙСИЯ
13. ЦВЕТНО
14. ПОТЪРСИХ ТЕ…
15. МОЕТО ИМЕ
16. ГОРСКА САМОДИВА
17. КОПНЕЖИ ЗА ОБИЧ
18. * * *
19. СИЛУЕТ
20. ЛЮБОВ ПРЕЗ ОКТОМВРИ
 
Награди  
  1. Отличие - "Пролет моя" 2016 г.
2. Грамота - "Доброглед" 2015
3. Трета награда в литературния конкурс „Мирът“
4. Поощрение в конкурса за най-оригинален герой „Ирелевант“ 2015 г.
5. Втора награда в литературния конкурс „Созопол – бряг на спасението“
6. Награда на къща-музей „Чудомир“ от международния поетичен конкурс „Белоцветните вишни” – Казанлък
7. Второ място "Вино и любов, любов и вино"
8. Лауреат майсторски клас "Жени и вино"
9. Второ място "Когато хората пораснаха"
10. Грамота "Недоизречено"
11. Първа награда "Славянски просветители - народни будители"
12. Грамота - "Доброглед" 2014
13. Диплом "Мила Родино"
14. Грамота "Шести конкурс за учители творци"
15. Грамота "Димчови поетични празници"
16. Поощрение "Състояние на полет"
17. Първа награда "Космос- Земя-Човек"
18. Трето място "Юлско утро"
19. Първо място "Любовта на края на кабела"
20. Трето място "Никола Фурнаджиев"
 
Публикации в медиите  
  1. Алманах "Културна палитра" 3-4
2. Любка Славова – носител на статуетката на КДК ,,Нов живец“ – Атина
3. Втора награда в поетичния конкурс „Вино и любов, любов и вино“
4. Алманах "Културна палитра" 5
5. Пет дами в класацията на конкурса "Юлско лято" - Нели Господинова,Тоня Борисова, Любка Славова, Нели
6. Защо започнах да пиша поезия? Заради любовта, разбира се!
7. Кафеени рими и „Солени ветрове“ завладяват морето
8. Стартиране на конкурса „Недоизречено 6“ на писателя Стефан Бонев
9. Специална награда в литературния конкурс „Недоизречено“ 6
 
Снимки/Албуми  
  1. Димчови поетични празници 2014
2. Премиера на стихосбирката "Сънят на облачните птици" в Пловдив
3. Първа награда в националния литературен конкурс „Славянските просветители – народни будители”, 2014
 
Видео  
  1. Клип по стихотворението "Рисунка"
2. Димчови поетични празници 2014
3. ПОБЕДИТЕЛИТЕ ОТ "НЕДОИЗРЕЧЕНО 6" В РАДИО "ПЛОВДИВ" - 22 МАРТ 2015 Г.
4. На чаша вино
 
Връзки