Някакво никакво | Милена Белчева |
|
 |
Зает
Заето
Заети
Телефонът
Сърцето ти
Часовете
от изгрев до залез
и вселените между тях.
От юни до юни-
студено.
Зает
Заети
Заети
Погледът
Мислите
Коленете
от милост на милост
ми вливаш живот.
А аз го изплаквам-
бездомна.
Зает
Заети
Заето
Късметът
Маршрутите
и Небето...
Но стига за полет-
за да си спомня
колко са слепи
крилете ми.
|
|
 |
 |
|