СТРИПТИЙЗ | Стефан Кръстев  

1.

Аз съм от село. Високо - там, сред планините. Събличах се сред дърветата. Нямаше очи, но се смущавах. Измислях си погледи, защото ми беше самотно. Но само докато се събличах, вярвах в измислицата си. И тъй приятно, тъй докосващо беше това смущение...

Този, който ме отгледа като родител, беше дядо ми. Прост човек, самороден скулптор. Трепеше се от работа, после дълбаеше камъка. Все баба ми търсеше. Изчезнала някъде сред стръмнините. Може би пропаст я глътнала. Все сънувах как пада, а после - че аз съм тя. Поглъща ме пропастта, крещя. Собственият ми крясък ме поглъща преди физическата бездна. Пробуждам се паднала. Мъртва в реалността. В най-голямата красота на земята - мъртва.

На тринайсет съм. Само аз съм на толкова. Дори трийсетгодишни няма. Всички са над шейсет. Като започне учебната година, ще е друго, но пак си оставам момичето от планините. Пак съм там, където само като се събличам, усещам чуждо присъствие.

А дядо вае все по-красиви и по-красиви образи. Все по-женствена е жената. Все повече прилича на онази, в която мечтая да се превърна. Чудя се каква пропаст е погълнала баба. Да не би да е избягала? И пропастта да е света? Отегчих ли те? Хайде, ела утре. Уморих се и аз. Не мога винаги да събличам душата си. Тялото мога всяка вечер. Ще дойдеш да ме гледаш, нали? След голото ми тяло можеш да разбереш и голото ми минало.

 

2.

Чертите й на ученичка, езикът й на поетеса, погледът на монахиня, оказа се стриптийзьорка. Случайно запознанство, блъсна ме на ъгъла, разляха се боите ми. Извинява се, че пищи, че се моли да я извиня. Казвам й да не се притеснява, тя не чува, продължава. Почва да събира тубичките, в желанието си да помогне по-скоро пречи. Блъска ги пак, някакъв дебелак стъпва върху червената боя и тя се пръска върху лицето ми.

Скача един агресивен дядо с бастун. "Убиха младежа!" - крещи и е готов като никой друг да се притече на помощ, че и в смъртен бой да влезе с нападателя заради един непознат. Някаква леля припада. Кола забива спирачки. Паника. И едва след като двамата сме се изнесли на безопасно разстояние, забелязваме идващата линейка, после полиция, която арестува дядото.

- Трябва да ти купя бои - държи ме за ръката, сега забелязвам, че очите й са сиви. Като с мек молив рисувани. Ретини с такъв цвят не съм виждал. Графит, блед графит.

- Дотук с желанието да ми помогнеш - засмивам се строго. - Току-що заради теб прибраха последният жив самарянин.

- Падам си по художници! - казва ми.

- Не съм художник.


3.

- А аз съм. Какво съм ли? Художник, какъвто ти ми каза, че не си. Защо си мислиш, че си дописник в мъжко списание? Разочарован ми изглеждаш. Искаш ли сега халатът да падне специално за теб? Хе-хе. Няма да го направя. Не ръкопляскаше с останалите нерези. Но и с мечтателите не откърти птица от дробовете си. Истинската мъжка въздишка по женското тяло превръщам в птица, както птиците тогава превръщах в мъжки въздишки. Но художник съм, казвам ти. Художник. По-специално скулптор, като дядо. Търся идеалната. Същата, която и той. Голата. Изкуството ми е да се събличам, харесва ми. Влюбена съм в него. Всичко е за мен. Дрехите са камъка. Всеки ден се обличам в различен камък. Търся най-здравата скала, от която да извая себе си. Както той търсеше по-здрава и по-здрава, за да се пребори с природата и да достигне формата, която желае от нея. Голямата му любов е избягала. Това е истината. В тази пропаст е паднала. В тази, света. Ти я виждаш. Питаш ме, чукам ли се, в смисъл, част от работата ли ми е. Ами: да. Просто такива са правилата на тази дупка, негласните споразумения. И за да се събличам, трябва и да се чукам. Не е компромис, нищо не е. Любов правя с очите. Но не с всички очи, а само с тези, които откъртват птиците от гърдите си. Не ти хареса танца ми тази вечер. Жалко, много жалко. Исках, исках да ме разбереш, най-хубавото от себе си да ти покажа, по-добре от всякога танцувах. По-добре от всякога. Имаше нещо толкова мило в тези разпилени тубички. Не исках да ти давам интервю за списанието ти, а да ти позирам за това, което повече обичаш да правиш. Яд ме е, нищо не успях да съблека. Нищо. Толкова ли те вълнуваше дали проституирам? Те ми осигуряват терен да показвам майсторството си. За това го правя, а не заради парите. Не че има нещо лошо да го правя заради тях, но не. Искам просто да се събличам. Но ти ме облече. Слушай, ще ти покажа най-специалния си стриптийз.


4.

Още не беше потеглила полицейската кола с арестувания храбрец, когато тя ми предложи да ми позира гола, с уговорката да не я пожелая. Стресна ме, гледам я и не вярвам на очите си. Флиртува, но много агресивно флиртува.

- Художник си. И искам да видя голата ти същност на платното. Не моята.

- По-скоро ще ти взема интервю. Такова момиче е мечта за читателите ми. Самата невинност, готова веднага да се съблече.

- За къде интервю?

Казвам й името на списанието.

- Охо! Ми че ти попадна точно на тази, която трябва. Тук харесва ли ти? Довечера ще видиш и моята дупка, тази, в която работя, но сега имаме нужда по питие.


5.

Нямаше очи. Никакви очи нямаше сред дърветата. Свикнах с усещането, че съм наблюдавана и те ослепяха. Все едно ми беше дали вървя гола или облечена, а дивата гора няма голяма разлика с мегаполиса. Да, по-шумно изглежда тук, по-спокойно изглежда там. По-скучно там, по-забавно тук. Но все си разум сред стихия. Не ме разбираш ли? Ами бъди подрастващо момиче сред планините и слез веднага в мегаполиса и ще разбереш. Искам да те предупредя, приятелю, това с птиците е истина. Когато възбудя, възбудя, възбудя, ама до полуда мъж, на който, разбира се, не се отдавам, от гърдите му се откъртва птица. Толкова е силна въздишката му по мен, че се превръща в птица. В хищна птица. Имам си колекция от двеста четиридесет и осем. И мога да ги призова. Откъртените по мен въздишки. Моля те, без фотоапарат. Ще видиш най-специалния ми танц.

6.

Шантаво момиче. Да й кажа, че съм влюбен, няма да повярва. То, аз вече не си вярвам. Твърде често е било. Такава обаче не вярвах, че има. Покачи ме… Откъде го намери този покрив? Специално го е търсила, знам си, но добре е улучила квартала, височината, как падат светлините от различните ъгли. Качва се до ретланслатора, все едно е на пилон. Изключителна сцена. Жалко, жалко, че ми забрани да снимам.

Стои. Неподвижна е. Само вятъра развява косите й. Сега роклята й изглежда прозрачна. Изглежда бяла. Срязва я светлината. Ръцете й са леко разтворени. Стои така около три-четири минути. И тогава се чуват крясъците. Страшно е. Вият се птиците, правят все по тесни кръгове около ретранслатора. Спущат се надолу. В кръга им е. Уплашен съм. Готов съм да се втурна като дядото, но усещам, че е лоша идея. Разпиляват се за миг. И се стрелкат от всички страни към нея.

С клюновете разкъсват дрехите й на парцали.

Гола е. Жива. Но гола. Втурвам се към нея. На три-четири места е клъвната и кърви. Заради мен го направи. И е в шок. Сама не е знаела как ще завърши опасната й игра.

- Не го прави повече! - крещя й. - Не го прави повече!

Впивам устни в раните й и в устните й. Любим се на покрива, после у дома.

- Защо се уплаши? - часове по-късно, когато и двамата бяхме спокойни, попита.

- Рискът беше реален, нали?

- Като че ли ти пука! - изрече неочаквано хладно и стана от леглото. - Трябва да има някакви шибани женски дрехи тук. Не мога да тръгна гола. Не че не мога, но вече ми писна.

Разтреперих се, не можах веднага да реагирам.

- Охо! Той имал и очички. При това широко разтворени. Е, какво виждаш сега? Гняв? Истерия? Сцена? Още съм гола, виждаш ли ме гола? Не, не, това не те впечатлява, а дрипите от емоции. Видя ме веднъж за секунда и се възползва от мигновената ми слабост, за да ме имаш и сексуално. Е, точно нищо нямаше. Точно това, което за стотарка може да има всеки. Повече исках да ти дам, изкуството си. Душата си… И ако искаш да знаеш, наистина рискувах живота си. Винаги, винаги има риск за живота, ако искаш да покажеш най-красивото, най-красивото и най-голото от себе си. Най-голото и най-красивото! Разбра ли, художнико? Винаги има риск в красотата! Кажи ми има ли някакви женски дрехи!

- На бившата ми..

- Така си и знаех. Дай - кротко каза последното, а преди излизане все пак позволи да я целуна и измърка: - Пак ме потърси, но нека да мине седмица, че да ми мине.

Чух тропането на асансьора, после видях отдалечаващата се фигура от прозореца.

И тогава... Не можах да я задържа. Просто беше толкова силна, толкова дива…Изду ми гърдите, щеше да ги пръсне…И излетя с крясък навън. Птицата, която беше откъртила от мен.

Два дни исках да й се обадя. Не посмях. Каза ми седмица. Чувствах нещо тревожно и не се излъгах. Попаднах на краткото съобщение в криминалната хроника, че на покрива на блок… онзи блок, беше намерен оглозган женски скелет…

 

 

Край


Произведения  
  1. Учители ми бяха пеперудите
2. Смяна на концепцията
3. Естествен венец
4. СТРИПТИЙЗ
5. Само фередже ѝ липсва
6. Момчето с животворните целувки
 
Награди  
 
 
Публикации в медиите  
 
 
Снимки/Албуми  
 
 
Видео  
 
 
Връзки