Български издател
Контакти
Пишете ни

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Най-нови
Последни отзиви
Първи публикации
Авторски център

Препоръчано
По раздели
По азбучен ред
Автори
По брой творби
По азбучен ред
Фондация "Буквите"
   
Само фередже ѝ липсва | Стефан Кръстев  

Предчувствах неприятности. Щях да си глътна езика като я видях. Как е преминала през целия квартал в този вид? Почти полунощ е. Изстрелите започват от десет и половина. Бронираните полицейски коли се оттеглят малко по-рано, а снайперистите от спец службите по това време са слезли от покривите и шмъркат „лунни кристали” заедно със сводниците.

 

- Скъпа... - изстенах.

- Ама какво има? Възползвах се от промоцията.

Погледът й е толкова учуден, че би я разголил повече, ако имаше накъде.

- Ти си гола!

- Не съм!

Права беше. Имаше горнище на бански костюм и прозрачно копринено наметало.

- Гледа ти се лехата.

Как пък ми хрумна това „леха”. Тя се засмя, аз едва не се разплаках.

- Е, и пъпът някога е трябвало да бъде скрит, бедрата да не се откриват, голите гърбове са скандализирали. Ами фереджетата?

- Остави сега фереджетата.

- Между другото, искам да ми купиш. Костюмът е завършен, ако сложа фередже, но парите ми стигнаха дотук.

- Значи, липсва ти само фередже?

- Да. Фередже.

- С фередже и гола...

- Леха - завърши мисълта ми.

- Да. Гола леха и задни части - иронично го казах, но едва ли го осъзна. - Ама забелязвам, че си и боса. Ботуши не трябват ли?

- Ще взема старите на дъщерята. Тя не ги носи, а са съвсем запазени.

- Хубаво решение, но като спомена дъщеря ни - като те види в този вид... - опитах се да звуча меко.

- Тя утре също ще си купи костюм.

Щях да припадна. Сигурно не съм разбрал. Дано, дано не съм разбрал.

- Имаш предвид… това.

- Да. Точно това. Модно е.

- Разбрах го, но... Спомена костюм... Къде е костюмът?

- Не го ли виждаш?

- Ама ти си гола, скъпа.

- Не съм гола.

- Да, имаш сутиен и наметало.

- Каква по-хубава дреха от женските форми?

Това сигурно е част от рекламния слоган на този тъй наречен костюм.

- Скъпа, как да ти кажа... Не ти ли е студено?

- Не, дрехата ме топли.

- А не те ли е страх?

- В пълна безопасност съм. Ти от Луната ли падаш? Напоследък нашумяха. Имам силово поле около себе си. Всяка друга дреха може да се скъса, но през това не може да се премине.

Май бях дочул нещо, но съм твърде зает. Не ме интересува модата, а технологичните новости ми идват в повече. Усетих, че вместо да печеля време с тях, го губя, за да ги разучавам. Казват, че това днес е първи признак на остаряване. Апатията към прогреса. Някога за признак на остаряване се е смятало изчезването на бунтовното чувство, но днес младите няма за какво да се бунтуват. Остарявам, това е. Добре, че жена ми е млада по дух и се движи в крачка с времето, че поддържа и мен...

- Мило... - измърка, сълзи й избиха, - не ти ли харесвам? Не е честно...

- Харесваш ми. Ела!

Прегърнах я. Силово поле. Ръката ми на сантиметър от кожата. Все едно допирах стъкло.

- Остави ме - засмях се. - Аз съм старомоден. Сигурно съм прекален моралист.

- Не - игриво ми рече. - Не си моралист. Разюздан си, скъпи. Похотлив като миналото, в което живееш. Тази дреха е измислена за моралистите. За нас - тези, които сме новата вълна на световната моралност. Която ще запази човечеството.

Прилоша ми. Идва ми гола, говори ми сега, че искала да опази човечеството.

- Не те разбирам - признавам си.

- Виж. Ние държим на съпружеската вярност.

- Кои „вие”, скъпа?

- Които обличаме този костюм.

Погледнах я. Приличаше на жена, която държеше на съпружеската вярност.

- И какво му е на този костюм? - попитах.

- Силовото поле може да бъде дезактивирано само с парола, но само от домашния компютър. Жена с такъв костюм не може да прави секс в офиса, в хотели или където и да е другаде.

Приплака ми се. Исках през уикенда да излезем сред природата. Изглежда, прочете мислите ми, защото се засмя:

- Е, костюмът може и да се свали и да се облече като нормална дреха, когато пожелаеш. Но когато една жена излиза от дома си с костюма, е ясно, че няма намерение да прави секс.

Хубаво ли е това или лошо? Много ориенталски ми звучи. Освен това...

- Ама, скъпа... Това е лудост!

- Защо, мило?

- Ами, ако на работата ти се... допишка, да речем, или нещо друго.

Избухна в смях.

- Дрехата е направена много интелигентно. Тя пуска всичко отвътре навън, а не допуска нищо отвън навътре.

- А хигиената след физиологичната нужда?

- Електронен душ, по-чисто от това не може да бъде. Пълна дезинфекция.

- Всичко е премислено, значи - рекох с разбиране, но продължавах да предчувствам неприятности.

И предчувствието не ме измами.

- Сега отивам да взема и един старомоден душ. С топла водичка, а ти ме чакай - целуна ме по слепоочията и с подскоци отиде до компютъра.

Започна на бие по клавишите. Пет минути. Петнадесет минути. Нададе писък. Ръцете й трепереха. Извика ме. Каза ми паролата. Набрах я. Силовото поле не падаше.

- Може би хакерска намеса.

- Ама не може! В договора пише, че… Дрехата... В гаранция е. Ще я върна утре. Тя е в гаранция, ама на мен тази нощ ми се правеше любов.

И на мен, но как да й го кажа. Опитах се да я успокоя, но тя изпадна в още по-силна ярост.

- Много съм възбудена. В този вид... Всички ме гледаха, а никой не може да ме пипне. Цял ден така. Чаках, чаках, чаках този момент...

Разбирах я. Трябваше стоически да го понесе.

- Това е индианско мъчение! - разкрещя се. - Ще ги убия, ще ги осъдя. Ще ги разоря и ще станем милионери.

Разрида се. Прегърнах я, а силовото поле пречеше да почувства и прегръдката ми. Поне можехме да се целуваме. Няма нужда да се замисляш много, за да се сетиш, че изневяра е възможна и при този костюм. Има ли сърцето желание, нищо не може да го спре, но не исках да го казвам точно сега на скъпата, и без друго беше много разстроена.

Неприятностите не свършиха на другия ден. В магазина огледаха гаранцията и се съгласиха, че костюмът може да бъде заменен, но първо трябва да изчакаме техници, за да видят дали не могат да го поправят. Било предвидено в договора, ама кой да чете ситните букви. „Колко време трябва да чакаме?” До седмица щели да дойдат, ако не - костюмът ще бъде заменен.

Трябваше да й купя успокоителни.

Седмицата мина. Взех си отпуска. Никак не ми харесваше техници да се ровят по жена ми. Не че се съмнявам в професионализма ми, но представете си картинката. Само чакахме. Отидохме, тогава продавачката ни обясни, че има нещо нередно с костюма, бар кодът се оказал фалшив. Този костюм не бил произведен във фирмата им, бил пиратско изделие.

„Но аз го купих оттук, това е вашият подпис, ето!”. Момичето се съгласи. Обясни, че не я обвинява. Просто някъде по мрежата е било внесено произведено отвън изделие и в момента тече разследване.

Любимата изпадна в истерична криза. Трябваше да дойде полиция и бърза помощ. В Спешното изникна следващият проблем. Не можеха да й бият успокоителна инжекция. В паниката успя да се изтръгне от ръцете им, грабна един скалпел и се опита да го забие в сърцето си. Естествено, не успя. Лишена беше дори от възможността да се самоубие. Наложи се да я вържем.

Представяте ли си страданията є? А моите? Представете си как две жени в бели манти връзват жена в невидим костюм, а тя се гърчи и крещи: „Искам да правя любов! Искам да правя секс!”. Останалото, което говореше, се мъча да забравя и тя самата не го помни, не е типично за речника и за нрава й, а най-малко - за идеалите й на моралистка, която иска да опази човечеството.

Разтревожих се, че може да се освободи и да погълне някаква отрова. Докторът ми обясни, че опасенията са неоснователни. Костюмът е предвиден да пази от отравяния, дори успокоителните не й действали добре, защото ги асимилирал през кожата й. Разбира се, от киселина или цианкалий не можеше да я спаси, както и ако намери пистолет и се простреля в устата, скочи от високо или на пътното платно, но като цяло възможността й за самоубийство е ограничена крайно. За жалост - и възможността да бъде упоена. Истинско страдание.

 

Трябваше дълго да я държа за ръката, макар ръцете ни да не чувстваха топлината ни, защото между тях беше силовото поле. Трябваше да се усмихвам, да намеря утешение и за нея, и за себе си, да се шегувам, когато и на мен ми се ревеше. Накрая просто й креснах и се успокои, а когато я попитах откъде е намерила толкова пари, че да купи костюма, започна да се усмихва като лисиче и заговори разни весели неща, които нямаха нищо общо с положението. Почти се беше успокоила, когато дойдоха ченгетата и започнаха да я разпитват. Наложи се да викнем адвокат, а толкова се бяхме охарчили за костюма й, че направих нов кредит. Заподозряна беше, че се е опитвала да внедри фалшиви костюми между фирмените изделия. Абсурдно ми се стори, но намираха такива аргументи, че чак аз се усъмних. Продавачката на костюма беше изчезнала с голяма сума пари, издирваха я. И подозираха жена ми в съучастие. Не можахме да отървем мярката „домашен арест”.

След месец продавачката беше заловена. Отричаше да има нещо общо с пиратските изделия, за обира даде пълни признания. Мярката „домашен арест” беше отменена, производителите на дефектната стока - уличени, след като се доказа, че костюмът не е пиратски, а просто дефектен.

Ще осъдим здраво фирмата. Но едва след като обвиняемите бъдат признати за виновни, ще бъдат задължени да дезактивират костюма. Освен това, с дезактивиран костюм едва ли ще спечелим процеса.

 

 

Мъкнем се по дела. Вече осма година.


Произведения  
  1. Учители ми бяха пеперудите
2. Смяна на концепцията
3. Естествен венец
4. СТРИПТИЙЗ
5. Само фередже ѝ липсва
6. Момчето с животворните целувки
 
Награди  
 
 
Публикации в медиите  
 
 
Снимки/Албуми  
 
 
Видео  
 
 
Връзки