Господ наесен | Мария Фьон  

А Господ сигурно наесен е дете,

защото есента е детска стая.
Във нея Той отказва да расте
и с топчета от кестен си играе.

 

Шептящият Му балдахин от клен
на сънища пастелни е привикнал.
Пижамата Му е с щастлив десен
на наедрели, достолепни тикви.

 

Мъглите са завесите на Бог.
През тях лъчите укротени светят.
Килим от листопад дълбок
тъче си  Той и пада в цветовете.

 

Със благ нюанс на дюлев конфитюр
предзимно боядисва светлината.
Липата люшва – слънчев абажур –
и после попилява й сърцата.

 

Играе на сладкарски дюкян
с петмез и захаросани бадеми,
с рачел, с канела и със марципан.
Витрината - от сън и старо време.

 

А Господ сигурно наесен е старик
и темето Му бавно олисява.
Налива от очукан кафеник
кафе със смътен привкус на забрава…

 

 

Измисля като за последно този ден
и ябълка във джоба скрива обла.
Усмихва се, въздиша уморен.
Въздишката Му – снегоносен облак…


Произведения  
  1. Уличка за малки
2. Ονειρογραφία
3. Θαλασσογραφία
4. ***
5. Les Feuilles Mortes
6. Господ наесен
7. Стаички от сянка
8. Разхвърлян диксиленд
9. Микрокосмос
10. ***
 
Награди  
  1. Бал на зимната поезия
2. Поощрение "По стъпките на лятото"
3. Поощрение "Дора Габе"
4. Трета награда "Пролет моя"
5. Първа награда "Състояние на полет"
6. Първо място "По стъпките на лятото"
7. Трета награда "Златен пегас"
 
Публикации в медиите  
 
 
Снимки/Албуми  
  1. Премиера на Мария Иванова - Фьон и Николина Милева
 
Видео  
  1. Приказка за дъждовната фея
 
Връзки